Няма народ, който да може да бъде победен отвън, това може да стане само отвътре!

„– Ако искаш да подчиниш един народ или да го унищожиш напълно, не е достатъчно само да го победиш с меч, а трябва да го покориш със знание. Тумирите са по-важни воини от багатурите. Няма народ, който да може да бъде победен отвън, това може да стане само отвътре!

Направи така, че твоят враг да бъде неграмотен и ти вече си победил. Неграмотните хора са суеверни, страхливи, те не могат да властват над другите. Нека хората, които ще ги управляват, са неграмотни, неможещи да четат, тогава те сами ще подкопаят ценностите на своя народ, който не чете, не може и да мисли правилно и в дълбочина. Всяко нещо, което такива хора се опитат да направят и съградят, ще се руши пред очите им. Корабите им ще потъват и ще се губят в моретата, гръцкият им огън няма да гори, лекарите им ще убиват пациентите си от незнание, съдиите няма да отсъждат справедливо, всичко това ще доведе до прогниване на доверието и разпадане на вражеския народ.

Ако успееш да внесеш съмнение в душите на своите противници и изтъкваш, че ти изповядваш единствено правилната религия, а тях наричаш езичници или еретици, ти си успял да ги заразиш, разложиш и победиш, да ги унищожиш, ако не днес, това е сигурна победа утре или вдругиден. Тези, неграмотните, необичащите да мислят и да четат, неуважаващи науката, непознаващи света, в близко бъдеще ще отгледат поколение, което е по-глупаво, неграмотно и неуко от тях. Така, рано или късно, този народ ще загуби, ще бъде унищожен. И това го казвам аз, който някога се изправях срещу писменото слово и защитавах аедите – разказвачите. С времето обаче научих, че разказвачите и хронистите сме едно, а наши врагове са незнаещите и неуки хора. Днес ние вече не постъпваме по онзи начин, по който сме постъпвали от векове, а четем и пишем.

Не бива да проявяваш милост към глупавите, към тези, които не искат да знаят, да се учат и променят. Тези са твоите най-големи врагове, нищо че са сред приятелите ти, че са ти роднини и дори любими. Не се умилявай от това, че са добри, красиви, че приличат на хора, тези са свине и теглят народа надолу, към поражението, пропастта. Ако канартикинът е такъв, по-добре го убий, а не го милвай по главицата! По-добре недъгав канартикин, без ръка или крак, гърбав, сляп или болен, но не и глупав, страхлив и мързелив!

И запомни, държава без наука, без любов към познанието не може да съществува, без книги тя е обречена на гибел и няма смисъл да съществува! Народ, който не се управлява от умни, знаещи, просветени и справедливи владетели, не е жив!“

Тя не беше жена, а скъпоценен камък…

„Хипатия беше съвършена! Ти не можеш да разбереш това! Трябва да имаш очи, за да видиш съвършенството! Това е нещо, което само аз мога да оценя. Трябва да изграждаш това умение. За останалите хора съвършенството не съществува. Тя имаше съвършена красота. Само аз можех да я видя и да я оценя по достойнство. Всички останали, които се навъртаха около нея, не бяха достойни за това, което представляваше. Освен красота, Хипатия притежаваше духовна чистота. Тя сияеше с вътрешна светлина, допълвана с деликатния чар и изтънчеността на образованието й. Теон я беше обучил да бъде радост за всичките сетива на някой мъж. Аз бях единственият мъж, който можеше да я оцени. Само аз бях достоен за нея. Нейната образованост нямаше равна в света. Тя не беше жена, а скъпоценен камък. Хипатия бе самото въплъщение на красотата, не само външна, а и вътрешна. Тя трябваше да се докосва нежно и да не се зацапва. Винаги съм се опитвал да се обграждам с красотата. Цял живот се борих да създам един по-добър свят. Свят от красота и изтънченост. Днес обаче човечеството не е готово за това. Някой ден светът ще стане такъв, за какъвто мечтая, но сега хората са груби и недодялани. В този свят трябваше да се действа така и аз нямах друг избор. Съжалявам, че не живях в по-добри времена. Исках с Хипатия да живеем в онзи свят, който се опитвах да изградя.

Цял живот съм се стремил към красотата. Хипатия беше ефирна и чиста, тя беше самата Красота. Опитвах да събера красотата, независимо дали запечатана на платно, в дърворезба, или изваяна от злато, сребро и стъкло. Колекционирах красотата, но това беше мъртва, застинала красота. Исках и жива и я намерих – Хипатия. Красота на Хипатия беше несравнима с тази на студения метал, на платното или дървото. Това беше висша красота, топла, мека, жива. На нея можеш да й се насладиш, да разговаряш с нея, да я докосваш, да я галиш! Можеш да я притежаваш напълно, да й се дивиш и възхищаваш, да откриваш все нови и нови неща, на които да се наслаждаваш. Само това исках от Хипатия! Само това!

Исках да бъда по-близо до моя блян, но с нея живеехме в различни светове. Винаги е имало вражда между нашите родове. Тя принадлежеше на науката, на библиотеката. Този спор между античните хора и християните е от векове.“

откъс от многотомната история „Тангра“

Сократ бил смятан за най-умния човек в света

„– Вторият философ, който допринесъл много за развитието на научната мисъл и философията, бил Сократ. Най-важното нещо, което той казал, било: „Познай себе си!” Сократ разбрал, че всички знания и въобще всичко, което човек може да научи за света и Бог, преминава през него. Той бил най-важното нещо в борбата за опознаване на света и Бог. Той бил фокусът на света, но и нещото, което гледа и анализира. Ако не познаваш очите си, ако не знаеш как ти самият възприемаш нещата, как можеш да си сигурен, че това, което виждаш, е истина? Най-малката промяна и дефект в окото поражда огромна разлика в това, което виждаме. Именно чрез себе си човек опознава Бог, затова Сократ казал: „Познай себе си!” и това било най-важното.

Сократ бил смятан за най-умния човек в света. Той не обичал да дава отговори, а се опитвал чрез въпроси да накара учениците си да достигнат до отговора, който търсят. Опитал да им покаже, че те трябва да прекъснат порочната верига въпрос-отговор и да не се поставят в положението на ученици и незнаещи. През цялото време мъдрецът се опитвал да обясни на хората, отишли при него, че той не може да ги научи на нищо, че отговорите на въпросите, които те искат да получат, са заключени в тях и не могат да ги получат отвън, а сами трябва да достигнат до тях, но търсейки ги в себе си. Понякога Сократ дотолкова успявал да обърка своите слушатели, че те загубвали яснота на мисълта и започвало да им се струва, че от разговорите и дългите риторики няма смисъл. Те били слаби и с крехка мисъл. Всъщност учителят се опитвал да им покаже, че няма истина и всичко, което поискаш, можеш да приемеш за своя истина, да го защитаваш, след това да приемеш друга истина и със силата на същата логика да защитаваш и нея. Провокацията била най-силното оръжие на Сократ. За съжаление повечето от думите и идеите му останали неясни за учениците му. Те по скоро го имитирали, но не го разбирали.

Докато говореше, Аспасий бе притворил очи и като че се бе замечтал.

– Вие разбирате ли го? – позволих си да прекъсна мечтанието на учения.

– Колко много съм чел и слушал за разговорите на Сократ с учениците му. Вниквал съм във всяка дума. Той наистина е бил изключително умен човек, с ясна и силна мисъл. Като бях млад, мечтаех да седна при краката му и да го слушам. Тогава смятах, че аз ще бъда единственият, който ще го разбира. По-късно седях в краката на Теон и Хипатия и си дадох сметка колко трудно е да разбираш гении и истински учени. И Теон, и Хипатия бяха истински учени, така бяха устроени. Може би те са имали от онази душа, която според Питагор ги тласка към философия, усъвършенстване и сливане с Бог. Аз обаче много по-често бях в състоянието на глупавите и неразбиращи ученици на Сократ. Чак по-късно осъзнах, че не съм истински учен, а съм роден за помощник на учените и всичките ми опити да бъда като тях са само напразни мечти.“

откъс от поредицата „Тангра“

Хората искали, след като са част от империята, да живеят по-добре и спокойно…

„– За нас римляните банята е част от цивилизацията. Нашата империя е създадена, за да пръска Светлина над света. И понеже Светлината и цивилизацията са абстракции, за хората всичко се свежда до няколко прости неща. Човекът, който живее някъде из необятната Римска империя, няма значение Западна или Източна, го интересуват няколко прости неща. Когато сме били езичници и империята се е създавала, а и сега, хората са искали, след като са част от империята, да живеят по-добре и спокойно, да изхранват семействата си и да не гладуват, да остават средства за изкуство и гладиаторски борби, да се чувстват защитени. Всяка държава се нуждае от това хората да се чувстват задоволени, спокойни и да работят, за да си плащат данъците. Тъй като огромната държава се нуждаела от това данъците да се плащат навреме, били необходими и пътища. Пътищата били първото нещо, което построявали предците ни и веднага след легионите се движели каменоделците. След пътищата веднага били издигани градове. Цивилизацията означава градове и то каменни. В градовете първото нещо, което се построявало, били баните, чак след това стадиони, сенати и всичко останало. Нямало агора, на която да не се изградят бани. Баните, пътищата и градовете били символ на цивилизацията. Това била Светлината за обикновените хора. И когато хората получели това, те сами се убеждавали, че новата империя е по-добра от старите им държави и сами искали да живеят в тази империя. Тези трите били границата между империята на Светлината и варварските народи.

От одеве слушах пламенната реч на Орест и се замислих. Наистина, светът беше много просто устроен. Хората се нуждаеха от няколко неща и не можеха да се замислят за Мрака и Светлината. Нима тези толкова прости неща бяха крепили една толкова могъща империя като Римската?

– Хляб и зрелища, това давали императорите на народа, за да устои империята – продължаваше да говори Орест.

– Хляб и зрелища – повторих аз. – Хората не се ли нуждаят и от наука, от творчество, изкуство и Светлина?

– Хляб и зрелища – повтори Орест. – Хлябът са пътищата, градовете, баните, храната, законът, сигурността и спокойствието, Зрелищата са победите, изкуствата, гладиаторските борби, политическите боричкания, войните. Човек е просто устроен!

– Зависи кой човек. Ние, степните воини, се нуждаем от много повече неща. Странно е, че империя, крепяща се на такава опростена представа за човека, е успяла да просъществува толкова дълго време. Това опростено разбиране за хората явно е валидно само за някаква тълпа или за някакви хора, набутани в градовете като животни в стадо.

– Лумпени, така ги наричат римляните. Те са болшинството хора в градовете. Империята се крепи на лумпените и служи на тях. Римляните прозрели това. Макар да имали роби, те осъзнали, че лумпените крепят империята. Обикновените граждани презирали лумпените, но постепенно се превърнали в такива като тях.“

откъс от многотомната поредица „Тангра“