Силните хора имат ясни мисли и подреден, чист живот

„– Повечето хора грешат, като мислят, че живеят в един материален свят – започна издалеко Бероес. – Понеже познават материята, която е най-груба и видима, смятат, че това е светът. Той обаче не е съставен само от материя. Хората не живеят с телата си само в материалния свят, а в един свят съставен от емоции, чувства, болка, нараненост, удоволствия, любов и щастие. Този свят езотериците на изтока наричат астрал. Той е невидим, изграден е от невидима материя. В него съществува всеки човек. Всъщност човекът съществува едновременно във всички светове, но не знае това. Повечето хора обаче смятат, че най-много живеят в материалния свят, но дори това не е вярно. Те дори в това грешат. Човек най-много живее и съществува в астралния свят.

В света на всеки човек има болка, отношение, емоционално повлияване, всичко това става в астрала. Астралният свят толкова е обсебил хората, че те не могат да го различат от материалния. Хората живеят чрез и заради чувствата си. Повечето не умират от болести, а от самота. Те не умират, защото са болни или слаби, а защото са изтощени от живота, защото се предават и желаят смъртта си.

Понеже този свят е толкова обсебващ, древните персийски маги го изобразявали като змей, а вавилонските – като два змея, намиращи се един срещу друг с преплетени тела. Това представлявало емблема на аода и аоба в уравновесено състояние. От тук идва и жезълът на Хермес, около който се увиват две змии.

Най-добре можеш да си представиш астрала като небе. В него има различни тела. Някои от тях имат съзнание, други са безсъзнателни. Всеки материален предмет има своето отражение в този свят. Дори тревите и минералите съществуват там.

(…)

– Силата изгражда астралния свят. Тази сила се излъчва от човека и може да оказва влияние на восък, зехтин и всякаква по-мека материя. Някои хора използват това и правят магии. Те се опитват да въздействат на астрала и да вършат зло. За съжаление злото се връща и по този, който го прави. Много повече, разбира се, са хората, които лъжат, че има магия, за да оберат някой глупав, беден човечец. Те нито могат да видят астрала, нито да го променят. Само истински хора и воини имат способността да влияят на астрала. Ако един човек не може да владее своето астрално тяло, не може да помогне на други хора. Хората, имащи власт над астрала, са много малко, повечето са шарлатани.

Астралният свят е свят на идеи и чувства, но и на представи и мисли. Като казах, че повечето хора живеят в астрала, имах предвид, че повечето хора живеят в един свой измислен свят. Най-трудно достижимото нещо е истината и реалността. Тя е достъпна за единици. Само на тези, които живеят непрекъснато осъзнато и са в единение с „тук и сега”. Тези хора са толкова малко, те имат волята да живеят, без да зависят от астралния свят. Всички останали са подвластни и съществуват в астрала.

Астралният свят е изграден и най-много зависим от мислите на хората. Самите мисли пък са подвластни на човешките чувства. Хората излъчват това в света на астрала и затова там съществуват всякакви идеи и същества, консумиращи идеите. (Авторът смята, че днес социалните мрежи са толкова разпространени не само заради отчуждението, но и защото много наподобяват астрално (псевдореално) съществуване. Повечето хора са слаби и не са пригодени да живеят в реалността. Те не я познават, защото им се струва враждебна и опасна. Хората живеят в астрала, защото така е по-лесно и безопасно. Те са научени да „цивилизоват” средата си и да я превръщат в стерилно място, в което те са значими и всичко е добронамерено към тях. Тези, които са свикнали да живеят в астрала, веднага възприемат социалните мрежи като още един начин да се изразяват и място, където да съществуват. Те са се научили да подменят реалността и както правят това с живота си, така го пренасят и в някакво безопасно, виртуално място, каквото са социалните мрежи.)

Човек трябва да знае, че всичките мисли, които си помисли, стават видими в света на астрала. И когато човек претендира, че е духовен, не може да цапа главата си с низки и недостойни мисли. Човек е това, за което мисли! Възвишените хора мислят за възвишени неща. Техните мисли са чисти и ясни. Те имат силата мислите им да изграждат астралния им свят и дори физическият им свят е повлиян от тях. Повечето хора са объркани и нещастни и страдат, защото астралният им свят е объркан. При тях мислите са объркани, те не могат да се концентрират, подвластни са на емоциите и всичко е объркано, сложно, неясно, мръсно.

Силата на мисълта се поражда от яснотата. Силните хора имат ясни мисли и подреден, чист живот. Хората, които говорят само за глупости, които ругаят, мислят само за червото си или за плътското, са достойни за съжаление. Всъщност защо да ги съжаляваме? Те са достойни за презрение. Много от тях са арогантни, груби и смятат, че всичко им е ясно, че тяхната истина е валидна за всички. Други от тях плачат и са нещастни, но сами са си виновни. На всеки човек е дадена възможността да може да промени себе си и начина си на живот. Всеки притежава силата на мисълта. Повечето обаче ги мързи да я използват. Те живеят като животни и се веселят, а когато ножът опре в кокала и дойде време да се мре, започват да мислят за духовност. Всичко това обаче е смешно и жалко. Такива непрекъснато крещят или реват, вместо да вземат живота си в ръце.“

откъс от седми том „Етцел“ от поредицата „Тангра“

Наричаха ни „светлите глави“, защото имахме мисия, красиви мечти и умове

„– Чак сега разбирам колко сложен си като човек! В теб живее цяла Вселена! Ти имаш красив ум и всичко, до което се докоснеш, го озаряваш със Светлина! Караш света да оживява и му придаваш толкова смисъл и дълбочина! През твоя поглед той е толкова ясен и красив! Много ми харесва да гледам света през твоите очи! Дори когато обясняваш най-сакралните неща, които най-големите философи и светци са описали като загадки и тайни, ти ги описваш толкова ясно и просто! Всеки път, когато разговаряме, разбирам колко малко се иска от човек, за да бъде духовно буден и всеки разговор с теб ме зарежда с оптимизъм и повдига воала на неяснотата пред очите ми!

– Престани да ме ласкаеш, защото ме притесняваш! Всичко това е вярно, но само за теб. Това е процес, в който участват двама, ако ти не беше готов, нямаше да усещаш и разбираш нещата по този начин!

Много е важно да имаш това, което ти наричаш „красив ум”, но то се постига с духовно израстване и яснота. За да го притежаваш, ти е нужно и нещо друго.

– Какво е то?

– Трябва да имаш красиви мечти! Мечтите са най-светлото нещо, към което човек може да посегне. Там, в мечтите си, човек може да се освободи от оковите на тленното, на грозната, озъбена реалност. Там човек може да се докосне до божественото. Много от хората са толкова нещастни и в плен на „матрицата”, че дори мечтите им са жалки, грозни и незначителни. Как може да ти харесва човек, да се влюбиш в него, когато дори мечтите му са черни. Такива хора са грозни и отблъскващи, те не обичат живота и не могат да му се радват. С тях се случват различни неща, но те не ги осъзнават, защото те нямат значение нито за тях, нито за другите хора, нито за Вселената. Те са обречени, те са сенки, гебети, носят мрак на света и го разпръскват около себе си. Такива българи не може да има. Затова нас ни наричат „светлите глави”, защото имаме мисия, красиви мечти и умове. Ние заразяваме и другите с красотата на нашия свят. Ние разсейваме мрака и разпръскваме Светлина около себе си, помагаме на хората да започнат да мечтаят, да искат да живеят и да се борят. Не ги караме да сбъдват чужди мечти, пък били те и нашите, а им показваме как да се борят с „матрицата” и да търсят себе си.„

откъс от поредицата „Тангра“, Токораз Исто

Да обичаш означава да си готов да бъдеш с един човек, каквото и да се случи

„– Ти, Лебед, и въобще младите момичета като теб цял живот очаквате мъжа на мечтите си. Вие мечтаете за него. Опитвате се да си го представите, но всичко това ви пречи да го откриете наистина. Ти си принцеса, роднина на каган и все пак имаш възможност да срещнеш принц и да се омъжиш за човек с благороден произход. Те обаче правят същото – като каза това, мъжът посочи назад към придружаващите ги дами. – Всички те са сънуващи и надяващи се. Те ти завиждат и всяка една от тях мечтае да бъде на твоето място. И понеже твоята участ няма да се случи на тях, те ще си я измислят. Един ден те ще срещнат своите мъже и ще ги дорисуват в мислите си като принцове. Но мъжете няма да бъдат такива. Тогава започва разминаването между реалността и мечтата. Тези мечти са унищожили любовта на милиони хора. Жените мечтаят за мъже, каквито нямат и няма да имат, те си ги представят като принцове. Мъжете мечтаят за принцеси, а жените им не са такива, така те създават една лъжа. Хората живеят заедно, мислят, че се познават, че се обичат, че са един до друг или зад друг, но всъщност не са. Те не се познават и живеят с измислени образи. Това може да продължава с години. За да поддържаш такава илюзия обаче е нужно да отделяш много сила. Има ли такова нещо, обикновено един от двамата е по-близо до реалността, а другият отделя повече от личната си сила. Това не може да продължава вечно. Този, който жертва повече, по някое време започва да се изморява и да отпуска булото на самоизмамата. Тогава той прозира реалността и вижда, че в леглото до него не е принцеса, а най-обикновена селска невеста, че децата му не са принцове, а мърляви хлапета, че животът му съвсем не е толкова щастлив. В този момент хората се отдалечават и започват взаимно да се обвиняват. Понякога се обиждат и нараняват. Те обвиняват другия, че се е променил, но всъщност това не е така. Просто те са прогледнали и са видели това, което през цялото време е било пред очите им, премахнали са самозаблудата и са се доближили до реалността.

– Това, което казваш, е много тъжно – каза Лебед. – Ти отричаш любовта.

– Любовта е измислена от глупаците и съществува само за тях и в техния свят. Само глупак може да вярва в любовта. Любов няма, в нея може само да се вярва, да я поддържаш се изисква голяма сила. Този, който има нужда от любов, не може да живее в реалния свят.

– Но аз искам да обичам! Имам нужда от това!

– Ти и такива като теб бъркате това да обичате с това да притежавате. Да обичаш означава да си готов да бъдеш с един човек, каквото и да се случи. Да си с него, когато той не е с теб!

Да обичаш истински означава да можеш да бъдеш с някого, без дори да си с него. Дори когато той е с друг, дори когато не те обича, ти да си с него. Да обичаш означава да поддържаш с човека духовна връзка и дори когато не сте били заедно години, пак да сте заедно. Да обичаш някого означава да имаш духовна връзка с него. Не материална и не дорисувана с илюзии, а истинска връзка. Това означава да го познаваш, да го виждаш, да си с него в реалността, а не в някакъв си ваш измислен и дорисуван свят.

Повечето хора не се обичат, а се притежават. Затова те искат човекът до тях да бъде само с тях, само техен. Това не е любов, а страх и несигурност. Това чувство се поражда още в детските години и всяко дете е един малък човек, който се страхува да не бъде изоставен. Това продължава с времето и неувереността постоянно ги връща към страха да не останат сами. Малките хора се страхуват от самотата повече, отколкото от смъртта. Да останат самотни за тях е най-големият ужас, който поражда и стремежа на всяка цена да се задържи някой важен човек.

Малките хора са се научили да притежават. Това е опит да оковеш някого, да го имаш само за себе си. Именно затова много от хората, след като са били заедно, не могат да се разделят. Когато двама или повече души се оковат взаимно, често раздялата става невъзможна, защото страхът и ужасът от самотата скрепят този съюз. Любовта и истинската обич са нещо различно.

Майчината любов е много по-близка до божествената от плътската и любовта между мъж и жена. Това е така, защото тя е много по-устойчива. Ако обичаш някого, повече никога не можеш да се разделиш с него и нищо не може да ви раздели. Дори да не сте заедно, любовта си остава…“

откъс от многотомната история „Тангра“

Повечето хора само мислят, че живеят в света на материята, но всъщност не познават материалния свят

„– Какво говориш!? Без чувства човек не е човек, той е някаква бездушна машина! Светът, животът на хората е създаден от чувства!

– Това е така – съгласи се мъжът. – Някога мъдреците делели света на няколко сфери. Най-нисшата според тях била сферата на материята. Този свят бил най-грубият, сътворен от най-едри и груби същности. Днес хората познават единствено тази сфера, която наричат „свят”. Те дори Бог търсят в нея. Древните обаче знаели, че съществуват и други светове. Такъв е светът на етера. Етерните тела са малко по-фини от тези в материалния свят. Това е силата, която създава светкавиците, ефектите на светене и огън. По-фин от етерния свят бил светът на чувствата. Древните го наричали астрал. Te знаели, че светът на хората не е материалният, а астралният. Всъщност ти си прав като казваш, че светът на хората е изграден от чувства. Повечето хора само мислят, че живеят в света на материята. Те всъщност не познават материалния свят, защото той е доста близо до реалността. И понеже е болезнено да пребивават в света на материята, повечето от тях са направили така, че да подменят света на материята с астрала, като всеки е изградил собствен свят, в който живее. Те са опаковали всичко, до което се докосват, с чувства, отношение и емоции. Така всяко нещо, с което живеят, им партнира и отговаря. Да живееш в астралния свят е много приятно и безопасно. Такива хора са с една изнесена напред емоционалност. Това е характерно за по-нисшите народи.

Прав си като казваш, че хората живеят в свят на чувства и отношения, но има и по-висши народи. Българите бяхме сред тях. Ние водихме своите битки и живеехме чрез разума. Този свят древните наричали ментал. Българите бяха предимно ментални същества. Светът на ментала е отблъскващ, скучен, но той те прави истински воин. Когато си човек и воин на ментала, ти ставаш спокоен, уверен, търпелив, хладнокръвен, балансиран и истински опасен.

– И искаш да кажеш, че твоят разум е по-силен от моя астрал? – хунът се изправи в предизвикателна поза.

– Аз и моят трезв ум и преценка ще се изправят срещу теб. Аз, който бях преследван от години. Аз съм воин, живеещ в търпение и баланс, търсещ хармония със силата, примирил се пред Бог. Аз съм в хармония със себе си и душата си на воин. Моята душа е в унисон с живота ми.

Ти си воин като варварите. Разгневите се и се биете. Римляните и гърците се подиграват с нас и ни наричат варвари, защото се напием, ядосаме се, почувстваме се обидени, поддадем се на емоции и започваме война. После се уморим, изтрезнеем и ни мине. Те ни владеят от толкова години, защото сме непостоянни и подвластни на чувствата си.*

(*Днес това все още е характерно за българите. Ние все още имаме този дух на варварство, непостоянство и импулсивност. Мнозина дори с по-ниско ниво на духовност смятат емоционалността си за положително качество. Те казват: „Такъв съм си – емоционален съм!“ като че ли това може да бъде оправдание или е нещо положително. Много хора, след такова оправдание, вършат глупости и смятат, че това ги оправдава. Други казват: „Българите сме такива!” Това също не е вярно, познавам много българи, които не са такива. С емоционалността си хората оправдават липсата на самоконтрол, задълбоченост и разум.)“

откъс от историческата поредица „Тангра“