„Според едно древно българско сказание Тангра изпратил на българите най-голямата сила – орендата, тя трябвало непрекъснато да напомня на българите за Тангра. Тази сила е в основата на голямата сила на българите. Орендата е чудна сила, тя няма нищо общо със силата на другите народи. Те също познават вътрешната сила, но при тях тя не е с божествен произход. Личната сила те смятат, че е някаква човешка сила, но Тангра не им е разкрил божествената връзка, както е направил с нас, българите. На нас Тангра ни е разкрил как вътрешната ни сила да се слее с вътрешната сила на Бог, а неговата вътрешна сила е орендата. Орендата е част от нашия Път на извисяване, нашия Път на придвижване напред, тя е нашият духовен Път. Но орендата в същото време е и нещо повече, тя определя Пътя на движение на всеки един българин. Орендата предопределя съдбата на всеки български воин. Орендата не е само божия воля, тя дава свобода на всеки воин да има свободна воля. Тя дава свобода и не задължава българите, давайки им достатъчна свобода и свободен избор.
Орендата води българските воини по бойния и духовен Път. Това дали воинът ще допуснете тя да го води в живота му зависи изцяло от него. Тази сила е върхът в търсенето и проявите на така наречената „свободна воля”. Само воините притежават свободна воля и могат да се докоснат до орендата. Повечето хора нямат сила да приемат съдбата си и се страхуват от орендата, за тях е по-лесно да я отрекат. Това, че някой не признава Силата или се прави, че тя не съществува, не намалява съкрушителната й безмилостност.
Орендата води българите от седемте свещени рода и всеки, който е българин, притежава оренда. Щом човекът е роден българин, той завинаги остава такъв. Все пак има два вида българи – изявени и неизявени. Неизявените българи са тези, които имат оренда и тя ги води, но те дори не подозират за това. Дори да вярват в друг бог, да се нарекат с друго име или да се отрекат от себе си, те си остават българи и орендата продължава да ги води. Такива хора, ако приемат друга вяра, когато почувстват орендата, смятат, че ги води друг бог, но всъщност това е Тангра.
Източните народи наричат вътрешната сила – чи или ки, персите я наричат хварно, индусите – прана, християните – Свети Дух, а елините – пневма. Но всички тези народи преразказват за истинската сила или познават само някаква част от нея. И това кой и доколко да владее познанието за божествената сила зависи от колобрите – българските жреци на Тангра.
Тумирът като че ли се беше сетил нещо и вметна последните думи, но след това се върна към предишните си думи.
– Българите имат вярата, че орендата е толкова силна, че никога не изчезва. Ние смятаме, че каквото и да прави човек, каквато и вяра да приеме, както и да се нарича, с който и народ да се смеси, той запазва своята оренда. А орендата има следното свойство, тя може да стои скрита в продължение на поколения, но рано или късно се активира и избухва. А с това тя връща отново у човека познанието за истинското духовно учение на българите и истинския български бог – Тангра.
Има хора, които чрез делата си привличат орендата в себе си и й дават водещо място в живота си. Това са истинските българи. Те веднъж са българи, родени и притежаващи оренда, а после са хора на духа и на орендата – българи по Път и призвание.„
откъс от многотомната поредица „Тангра“
Токораз Исто 