Tag Archives: скален манастир

На сутринта монаси открили иконата на Света Богородица Троеручица в параклиса на Клувията

20140630_1_2_sait„Изведнъж иззад едни гъсти храсти Яне видя пъстър поток от хора. Стъписа се. Не очакваше тук в планината да види толкова много хора. Отначало предпазливо отгърна гъстите клонки. Листенцата и пъпките по тях бяха още твърде малки, за да могат да го прикрият, затова беше изключително предпазлив. Все още си спомняше дръжката на бича на огромния пазвант. Внимателно огледа хората. Те се движеха в две посоки, по една не много тясна пътека. Всички бяха облечени в празнични премени – шарени дрехи, аби гайтанлии, а жените с шарени кесирии. Яне беше озадачен, не видя място за волски каруци, нито дори коне и магарета. Какво правеха тези толкова много хора в планината и защо едни отиваха нанякъде, а други се връщаха? Чак тогава се сети. Спомни си параклиса, около който бе спал. Сега всичко му се изясни и за миг се сети къде се намира. Веднъж вече бе идвал тук. Това бе толкова отдавна, а и го бе видял от друга гледна точка. Това място се намираше точно над село Бачково. От манастира една пътека се виеше нагоре, към планината, от страната на манастира, но от другата страна на рида. На половин сахат път от манастира се намираше аязмо. Аязмото е параклис, в който има свещен извор, благословен от бог Исус Христос или Божията майка. Над аязмото се намираше малък скален манастир, обитаван от един луд монах, когото всички наричаха поп Глигорко. Той, подпомаган от Бачковската света обител, се грижеше за скалното манастирче и аязмото. Чак сега Яне разбра, че предния път бе видял именно аязмото, но от горната страна, а не както го бе виждал като дете – отдолу, откъдето се бяха качвали с дядо му, баба му, майка му и баща му, всички облечени точно така – в празнични носии. Всяка година, точно на деня Света Богородичка, хиляди хора от планината и от низината се стичаха към Бачкьой, както турците го наричаха, и после задължително посещаваха аязмото. Местността се наричаше Клувията, а малко над нея се извисяваше огромна отвесна като стена скала, в която се отразяваше залязващото слънце. Когато това станеше, цялата скала се обагряше в пурпурни цветове и затова я наричаха Червената стена. Може би в самия камък имаше нещо, което правеше червения цвят на залязващото слънце толкова ярък. Яне не знаеше, но тогава бе гледал като омагьосан залязващото слънце и бе слушал легендата за това как най-ценната манастирска икона – „Света Богородица Троеручица”, една нощ сама напуснала манастира, за да се спаси от турско нападение, а на сутринта благодарните монаси я открили в параклиса на Клувията. Тази икона бе чудотворна, за нея се говореше, че тя е изрисувана от ръката на самия евангелист Лука. Същият онзи, който написал едно от четирите евангелия. В скалния манастир имаше каменна стена, на която, ако сложиш пара и си безгрешен, тя залепва и остава така на камъка, като привлечена от невидима божествена сила. Яне и Петко си бяха играли много, но паричките и на двамата все не искаха и не искаха да залепнат, а момчетата, „чуруликайки”, продължаваха да опитват и опитват, чудейки се за коя ли точно беля Божията майка ги упреква…“

откъс от поредицата „Ятаган и Меч“, автор Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under История, Книги