„– Вторият философ, който допринесъл много за развитието на научната мисъл и философията, бил Сократ. Най-важното нещо, което той казал, било: „Познай себе си!” Сократ разбрал, че всички знания и въобще всичко, което човек може да научи за света и Бог, преминава през него. Той бил най-важното нещо в борбата за опознаване на света и Бог. Той бил фокусът на света, но и нещото, което гледа и анализира. Ако не познаваш очите си, ако не знаеш как ти самият възприемаш нещата, как можеш да си сигурен, че това, което виждаш, е истина? Най-малката промяна и дефект в окото поражда огромна разлика в това, което виждаме. Именно чрез себе си човек опознава Бог, затова Сократ казал: „Познай себе си!” и това било най-важното.
Сократ бил смятан за най-умния човек в света. Той не обичал да дава отговори, а се опитвал чрез въпроси да накара учениците си да достигнат до отговора, който търсят. Опитал да им покаже, че те трябва да прекъснат порочната верига въпрос-отговор и да не се поставят в положението на ученици и незнаещи. През цялото време мъдрецът се опитвал да обясни на хората, отишли при него, че той не може да ги научи на нищо, че отговорите на въпросите, които те искат да получат, са заключени в тях и не могат да ги получат отвън, а сами трябва да достигнат до тях, но търсейки ги в себе си. Понякога Сократ дотолкова успявал да обърка своите слушатели, че те загубвали яснота на мисълта и започвало да им се струва, че от разговорите и дългите риторики няма смисъл. Те били слаби и с крехка мисъл. Всъщност учителят се опитвал да им покаже, че няма истина и всичко, което поискаш, можеш да приемеш за своя истина, да го защитаваш, след това да приемеш друга истина и със силата на същата логика да защитаваш и нея. Провокацията била най-силното оръжие на Сократ. За съжаление повечето от думите и идеите му останали неясни за учениците му. Те по скоро го имитирали, но не го разбирали.
Докато говореше, Аспасий бе притворил очи и като че се бе замечтал.
– Вие разбирате ли го? – позволих си да прекъсна мечтанието на учения.
– Колко много съм чел и слушал за разговорите на Сократ с учениците му. Вниквал съм във всяка дума. Той наистина е бил изключително умен човек, с ясна и силна мисъл. Като бях млад, мечтаех да седна при краката му и да го слушам. Тогава смятах, че аз ще бъда единственият, който ще го разбира. По-късно седях в краката на Теон и Хипатия и си дадох сметка колко трудно е да разбираш гении и истински учени. И Теон, и Хипатия бяха истински учени, така бяха устроени. Може би те са имали от онази душа, която според Питагор ги тласка към философия, усъвършенстване и сливане с Бог. Аз обаче много по-често бях в състоянието на глупавите и неразбиращи ученици на Сократ. Чак по-късно осъзнах, че не съм истински учен, а съм роден за помощник на учените и всичките ми опити да бъда като тях са само напразни мечти.“
Токораз Исто 