Tag Archives: Танжер

Градът наистина приличаше на мандаринов цвят

„След това върволицата тръгна из града. Уличките бяха тесни, а стените се издигаха високи и отвесни. Ибрахим имаше усещането, че се движат в тунел. Високо горе се извисяваха красивите кули на сараите. Тъй като градът бе разположен терасовидно, когато влязоха вътре, той се разкри пред очите на англичаните. Дори в това си състояние те не можаха да се сдържат и се възхищаваха на красотата му. Тук-там имаше фонтани, красиви порти и врати. Някои по-големи дворци бяха разположени на две-три нива и бяха украсени с цветя, палми и градини. Целият град приличаше на един голям дворец, на красива градина, в която се смесваха опияняващите миризми на шафран, канела и цветя. Но нещо много по-силно и неуловимо пронизваше цялата гледка и като че ли бе пропило целия град. Това беше красотата. Англичаните гледаха терасите и дворците като омагьосани. Колко различен беше този град от тъжните, мрачни, мръсни и грозни английски градове. Този град беше като излязъл от приказка. Той беше страхотна комбинация между светлина и сенки. Светлината беше живот и караше градът да блести с хиляди отблясъци. Но в тесните улички властваха сянката, мракът и покоят. Докато светлината изморяваше и караше очите да се свиват, мракът и покоят ги отпускаха и предизвикваха тишина в душите на хората.

Танжер беше най-красивият град, който Ибрахим беше виждал. Пред погледа му се разкриваше цялото изящество на града. „Как ли изглежда градът гледан от дворците?” – помисли си младият еничар. Тази красота беше толкова опияняваща, че накара младежа да спре да мисли за Георгиус, да си спомня, че е еничар и дори да осъзнава, че вече е роб. Ибрахим вървеше и вдъхваше опияняващите аромати на града. Това бяха миризмите на цветя, на опиум от пушилните, на портокали и маслини, на цъфтящи мандарини. Този плод беше кръстен на град Танжер или може би Танжер бе наречен така заради нежния, красив, ухаещ цвят на мандарина. Танжер наистина приличаше на мандаринов цвят. Но той беше и много повече. В него миризмата на всичко това се смесваше с миризмата на скъпо дърво, влага и нежният примамващ парфюм на красиви жени. Всички те бяха с фереджета и Ибрахим виждаше само очите им. Те бяха красиво гримирани, а ръцете им бяха изящно изрисувани с къна. Жените бяха красиви, като излезли изпод четката на опитен миниатюрист. Танжер бе градът на любовта. Не може човек да влезе в града и да остане безучастен. Не може да не те накара да се влюбиш в него или в някоя от неговите загадъчни и изящни жени.

Древните елини смятали, че Танжер е краят на света. Според тях това било последното място на сушата, на което има град и оттук нататък се намирал безбрежният океан, който след това се изливал в бездната. От тук нататък започвал неизвестният свят за гърците. Танжер бил последният град на светлината. Той винаги бил възприеман като пределът на нещата.“

откъс от първи том „Еничар“ от поредицата „Ятаган и Меч“

Вашият коментар

Filed under Книги