Някога светът бил управляван от жените…

„– Богинята майка – тихо шепнеше Шушандук, – тя присъства във всеки култ. Само в този на евреите и във вашия я няма, но при евреите Шахина е скрита и пазена в тайна. Вие, посланик, трябва да разберете как се нарича Богинята майка при вас! Може би това е вашата мисия. Нейният култ е по-стар дори от култа на мъжете богове. Някога светът бил управляван от жените…

– Те били майки, раждали деца и отговаряли за домашното огнище. Тези жени властвали над семействата и били по-важни от мъжете. В този момент светът принадлежал на Богините майки и понеже те всички имали един и същи белег, може да се каже, че Богинята майка е една. Нейното могъщество е много по-голямо от това на мъжките богове, всеки от които има различни атрибути и отговаря за различни неща. Така е и в живота. Мъжете имат много занаяти. Творчеството тях ги осенява в най-различни форми, едни рисуват, други пишат, трети търгуват, някои обработват земята, отглеждат добитък или коват рала или мечове. Всичко това мъжете правят, защото се докосват до Бог и той им дава вдъхновение, за да творят. Мъжете правят почти всичко в този живот, но не могат само едно нещо, а то е най-важното. Те не могат да вдъхват живот. Така ние сме много по-близо до Бог, защото Бог е творец на хората, а мъжете са творци на различни неща, но живот дават жените.

Някога светът принадлежал на Богинята майка, защото тя отговаряла за децата, плодородието и домашния уют. Това е тази богиня, заради която човечеството съществува. Магията на раждането е толкова сакрална, че е равна и дори превъзхожда всички останали магии…“

откъс от трета книга „Шатру“ от поредицата „Тангра“

Хората искали, след като са част от империята, да живеят по-добре и спокойно…

„– За нас римляните банята е част от цивилизацията. Нашата империя е създадена, за да пръска Светлина над света. И понеже Светлината и цивилизацията са абстракции, за хората всичко се свежда до няколко прости неща. Човекът, който живее някъде из необятната Римска империя, няма значение Западна или Източна, го интересуват няколко прости неща. Когато сме били езичници и империята се е създавала, а и сега, хората са искали, след като са част от империята, да живеят по-добре и спокойно, да изхранват семействата си и да не гладуват, да остават средства за изкуство и гладиаторски борби, да се чувстват защитени. Всяка държава се нуждае от това хората да се чувстват задоволени, спокойни и да работят, за да си плащат данъците. Тъй като огромната държава се нуждаела от това данъците да се плащат навреме, били необходими и пътища. Пътищата били първото нещо, което построявали предците ни и веднага след легионите се движели каменоделците. След пътищата веднага били издигани градове. Цивилизацията означава градове и то каменни. В градовете първото нещо, което се построявало, били баните, чак след това стадиони, сенати и всичко останало. Нямало агора, на която да не се изградят бани. Баните, пътищата и градовете били символ на цивилизацията. Това била Светлината за обикновените хора. И когато хората получели това, те сами се убеждавали, че новата империя е по-добра от старите им държави и сами искали да живеят в тази империя. Тези трите били границата между империята на Светлината и варварските народи.

От одеве слушах пламенната реч на Орест и се замислих. Наистина, светът беше много просто устроен. Хората се нуждаеха от няколко неща и не можеха да се замислят за Мрака и Светлината. Нима тези толкова прости неща бяха крепили една толкова могъща империя като Римската?

– Хляб и зрелища, това давали императорите на народа, за да устои империята – продължаваше да говори Орест.

– Хляб и зрелища – повторих аз. – Хората не се ли нуждаят и от наука, от творчество, изкуство и Светлина?

– Хляб и зрелища – повтори Орест. – Хлябът са пътищата, градовете, баните, храната, законът, сигурността и спокойствието, Зрелищата са победите, изкуствата, гладиаторските борби, политическите боричкания, войните. Човек е просто устроен!

– Зависи кой човек. Ние, степните воини, се нуждаем от много повече неща. Странно е, че империя, крепяща се на такава опростена представа за човека, е успяла да просъществува толкова дълго време. Това опростено разбиране за хората явно е валидно само за някаква тълпа или за някакви хора, набутани в градовете като животни в стадо.

– Лумпени, така ги наричат римляните. Те са болшинството хора в градовете. Империята се крепи на лумпените и служи на тях. Римляните прозрели това. Макар да имали роби, те осъзнали, че лумпените крепят империята. Обикновените граждани презирали лумпените, но постепенно се превърнали в такива като тях.“

откъс от многотомната поредица „Тангра“