Tag Archives: тумир

Нашият народ бил предвождан от владетел, известен като Зиези

1-Tohol_small– Нашите корени се крият в най-дълбока древност, още в сътворението на света. Ние сме първите, които са започнали да разпръсват божествена светлина сред хората. Чувал ли си за хунорите?

Не бях чувал за никакви хунори, затова само повдигнах рамене. От одеве се чувствах толкова обиден, но само стисках юмруци, мълчах и нищо не казвах.

– За да ни покани да дойдем тук, преди време при нас дойде един от вашите най-мъдри мъже. Беше сляп българин, каза, че е тумир, изпратен лично от кана на българите. Той ни разказа историята на хуните, така както самите ние не я знаехме.

Бях чувал за тумир, но не вярвах и на думичка от това, което Ат казваше.

– Той ни разказа, че първите сведения за нашия народ са отпреди три хиляди и петстотин години в Месопотамия.

Сигурно съм гледал разсеяно, защото Ат ме попита:

Знаеш ли къде се намира Месопотамия?

Не знаех какво означава Месопотамия, нито къде се намира. Ат разбра това и продължи:

Месопотамия означава Междуречие. Това е една от най-плодородните земи, намира се между реките Тигър и Ефрат, точно от другата страна на Персия. Някога там е бил раят.

Мислих, че Тракия е най-плодородната земя – реших и аз да изпъкна със знания. Ат обаче веднага отговори и така се почувствах още по-зле.

– Наскоро Руа, моят чичо, се върна от Тракия, Мизия и Мала Скития. Той ми разказа за онези земи. Месопотамия обаче била началото на цивилизацията. Та има сведения, че ние, хуните, сме живели отначало в Месопотамия. Тогава ни наричали хунори, което означавало господари. Във всички надписи обаче, които и до днес се намират в Междуречието, освен хунори, отпред местните народи слагали още едно ху, за да означат народа ни, което означавало могъщ. Може би затова днес се наричаме хуни. И така, тогава ние сме били известни като ху хунори, което ще рече Могъщите господари. Нашият народ бил предвождан от владетел, известен като Зиези. Според тумира това бил първият хунски кан. Той също бил от рода Дуло. Представяш ли си, родът на Каратон, Улдин и днес на Руа, Октар, Муенчак, Ойбарс, както и на техните по-далечни предци кан Каламбер и кан Алп Бий, е отпреди три хиляди и петстотин години? Според вашия тумир Дуло означавал вечен, безсмъртен…

откъс от многотомната история „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Време е да напишем своята история и да я прочетем със собствените си очи

За живота на Атила има разказани много лъжи. Една от тях е срещата му с папа Лъв І Велики, когато за пръв и единствен път римски папа посреща чужд владетел, пада на коляно пред него и моли за милост над Рим. Папата плаче и трепери от страх пред страховития владетел. Атила пощадява града и Италия, но отнема цялото злато на Ватикана. По-късно тази среща е разказана по съвсем различен начин. Рафаел в картината си („L’Incontro di Leone Magno con Attila“, 1514г., Рафаел Санцио да Урбино) рисува Атила като страхливец. Християните разказват лъжата, че като видял папата, Атила се разтреперил. В това време над главите на двамата мъже летели свети Петър и Павел и, признавайки тяхната мощ, а с това и силата на християнството, каганът на хуните се сринал на земята и запълзял пред папата. Тази сцена е типичен пример за това как истината може да бъде извъртяна и представена по съвсем различен начин.

В нашата история също много сражения са били „изкривени“ от хронисти. Това се отнася и до нашите християнски автори, които превратно са описали не само битки. Само няколко години след като насилствено ни е било наложено християнството, те пишат презрително за своите славни и достойни предци като за „онези варвари“, „езичниците“. Така превратно е разказана историята и за Владимир Расате, който отначало е описан като достоен и смел владетел, но когато се връща към отческата си религия, за него вече се говори като за куче, неверник, отстъпник и се използват всякакви обидни думи. Симеон и Борис също са описани невярно и превратно. В своите книги „България“ и „Покръстването“ ще се опитам да развенчая пропагандата на подобни лъжи, описани и внушавани ни най-вече от византийските и християнски източници. Неведнъж съм казвал, че за съжаление нашата история винаги е била писана от враговете ни. Време е да напишем своята история и да я прочетем със собствените си очи, да я осветим със собствените си умове. Аз съм Токораз Исто, което означава „тумир“, но в същото време съм воин, колобър и кан. Последвайте ме в това пътешествие към нашите корени, за да разберем настоящето и да създадем бъдеще за себе си и децата си! Това бъдеще не е задължително да бъде свързано нито с територия, нито с държава, то е в саракта. Тази книга създава и възражда саракта на българите!“ – Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under Книги, Токораз Исто

Понеже дошли от изток, евреите решили, че са от Персия и ги нарекли Тримата влъхви

– Евреите го наричат Исус Христос, а ние му казваме Иса. Той е бил колобър. Още като се родил, ние сме получили знак. Орендата ни подсказала, че се е родил изключителен учител. Колобрите изпратили цели трима тумири.

– Махатми?

– Да, индийците ги наричат махатми, а останалите народи – влъхви. Влъхвите са мъдреци и понеже те идвали от изток, евреите решили, че са от Персия и ги нарекли така – Тримата влъхви. Матей в своето евангелие разказва, че това били халдеи. Понеже нямало как да обяснят пророчеството на колобрите, ние сме създали мита за това, че по звездите халдеите предсказали появяването на нов голям цар. В този мит се разказва, че на небосклона се появила опашата звезда, наречена Витлеемска. Всъщност в съзвездието Риби се създала аномалия и небето трепнало, внезапно се изместило. Тримата влъхви тръгнали на 17 април 5502 българска година. (7 год. пр. н.е) (Съществува спор кога точно е роден Исус. Според последни данни на учените и някои езотерични текстове това не става в годината, която се приема за начало на днешното летоброене, а седем години по-рано. Съществуват и други версии за рождената дата на Исус и всеки според своята логика и доказателства посочва различна дата.) Всеки един от тях носел различен дар. Те били българи, но както всички тумири нямали имена, затова са останали в историята както различните народи ги наричали. Древните народи нарекли единия от тях Херпестат, същия гърците нарекли Мелхиор. Втория нарекли Яздегарт, гърците му дали името Каспар. Третия древните народи нарекли Перознад, а гърците му дали името Балтазар. Тези тримата били олицетворение на източната мъдрост и най-дълбоко пазените тайни в света. Те всъщност представлявали саракта и това място. Те се движели и били направлявани от орендата и звездите, както се казва в легендата. Когато стигнали Юдея, те се срещнали с тамошния цар, който се наричал Ирод Велики. Предупредили го за целта на своето пристигане. Ирод, макар да не бил юдей, бил подкрепян от колобрите. Те му помогнали за построяването на всички храмове, дворци и за укрепване на царството му.

Тумирите открили току-що родения Христос в един обор. Всеки един от тях носел различен дар и според това, към кого се насочело бебето, такъв щял да стане. Първият от даровете бил злато, то олицетворявало вечността. Ако бебето посегнело към златото, това означавало, че ще стане цар, че ще бъде от боилите. Вторият дар бил смирна. Тя се използвала при балсамиране и лекуване. Била скъпа точно колкото златото и се обменяла като злато. Ако Исус посегнел към смирната, това щяло да означава, че ще стане лекар, но не такъв, който да лекува телата на хората, а техните души. Това означавало, че ще стане мъдър човек и ще бъде тумир. Третият дар, който носели със себе си влъхвите, бил тамян. Това била смола, също скъпа колкото златото, с нея прикадявали, за да пречистят дадено място и да призоват бог. Тамянът означавал, че детето ще стане жрец или ще бъде колобър. Но Исус, вместо да се насочи към един от даровете, посегнал и взел всичките дарове. Влъхвите се разочаровали и решили, че това е най-обикновено дете, което иска да държи всичко в ръцете си, и че това е от егото на детето и тъкмо когато се готвели да се връщат, Исус погледнал даровете, а след това захвърлил и трите. Влъхвите се стъписали, не можели сами да определят какво означава това и се притеснили. Те прозрели мъдростта на детето и видели как то скъсало с егото си. Така те разбрали и потвърдили неговата божественост. Уговорили се с Йосиф и Мария. Скоро влъхвите се върнали през Йерусалим и казали, че са открили това, което търсили. Ирод изчакал да си тръгнат и избил всички младенци, защото се притеснил от това пратеничество и помислил, че колобрите оттеглят подкрепата си от него. Мария и Йосиф обаче напуснали Юдея и скрили детето в Египет. Сред хората съществуват няколко мнения за това, което станало след това. Едни смятат, че влъхвите откраднали Исус и го отвели със себе си още преди Ирод да избие младенците. Други твърдят, че след като Мария и Йосиф избягали в Египет, от там сме го взели. Според трети, като разбрали каква горка участ очаква Исус, Мария и Йосиф сами го дали на влъхвите, а изиграли пред останалите бягството в Египет, а легендата за Египет е измислена, за да заблуди Ирод. Както и да е, важното е, че Исус се появил в Юдея, когато бил на тридесет години. Преди това той е бил тук при нас и е научил всичко, което трябва да знае.

Иса е бил тук, но не е стоял при нас през цялото време. Монасите от будисткия манастир в Ле все още могат да ти покажат дървото, под което Иса е проповядвал. Много хора смятат, че тези години Иса е бил в Египет. Той наистина е бил и там, но много повече от времето прекарва тук, в планините, и при нас. Може би затова, ако някой ден се запознаеш по-добре с неговото учение, ще проследиш тънката нишка, която свързва неговите думи с тези на Шакя Муни.

Евреите обаче се оказали неподготвени за неговите думи и за нивото на учението, което той им свел, и го разпнали на кръста. Неговите ученици, които се наричали апостоли, след това извратили думите му и насочили учението му в друга посока. Имало и хора, които опитали да запишат истинските думи на Иса, но скоро техните гласове били заглушени.

Сега разбираш защо възкресението не е чудо. За човек, запознат с техниките на йога, не е било проблем да изпадне в състояние, което наподобява смърт. Много от индийците вярват, че той умира много по-късно, след като на тридесет и пет години се завръща от Палестина, живее в Индия, Тибет, пребивава и тук. Много от индийците смятат, че тялото на Иса е погребано в „Гробницата на мъчениците” в град Шринагар.

Много от християните наричат тази земя „Царството на презвитер Йоан” и смятат, че в нея струи фонтан с жива вода, даряваща вечна младост.“

откъс от многотомната история „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Понякога хората забелязват нещо като сянка, която притичва през пътя…

Tohol_3D_clear_fon„– Вие кои сте? – попита на свой ред той.

Това са нибелунгите – отвърна Кримхилда, вместо водача на джуджетата.

Какво са, хора или демони? – Авитохол продължаваше с въпросите.

Тези думи явно обидиха джуджетата, защото те се разшумяха.

– Нибелунгите са народ от джуджета, които живеят в тази пещера. Те са невидими за очите на обикновените хора. През деня те почти не се появяват сред хората, из горите и по пътеките се мяркат само нощем. Понякога хората забелязват нещо като сянка, която притичва през пътя, но досега не се е случвало някой смъртен да види жив нибелунг.

– Защо, след като искате да бъдете скрити, се разхождате сред хората? – попита Авитохол.

Нибелунгите служат на нашия двор от поколения. Дори нашата династия носи името на нибелунгите.

Ние служим на двама господари – каза джуджето водач. – Хората гебети ни карат да знаем различни неща за хората. Понякога някое джудже избягва и се смесва с хората. Тогава сред тях се раждат такива като нас. Но обикновените хора се боят от тях.

– Аз съм виждал такъв като вас – отвърна Авитохол. – Той е негър и се казва Зеркон.

Джуджетата явно не бяха чували за Зеркон.

Авитохол си мислеше какъв ли фурор ще предизвика в хунския двор, ако заведе едно от тези джуджета сред хуните. Те смятаха, че Зеркон е единственият нисък човек в света. Българинът се огледа. Колко много от тези ниски човечета живееха в тази пещера.

– Защо хората се боят от вас? – попита Авитохол.

– Ние се занимаваме с магии – каза джуджето и погледна така Авитохол, все едно очакваше той да се уплаши. Българинът обаче се усмихна. Смешното изражение на лицето на джуджето нито го плашеше, нито впечатляваше. През живота си той беше виждал толкова страшни и странни неща, че твърдението на джуджето само го забавляваше. Тези ниски хора не го караха да се страхува, дори не го притесняваха.

Освен магии, ние пазим златото на света. Ние превръщаме неблагородните метали в злато и го пазим за своите господари.

(бел. на автора: Смята се, че нибелунгите са първите алхимици. В средновековието повечето алхимици претендирали, че са ученици на мъдрите джуджета и твърдели, че притежават техни древни рецепти за превръщане на олово и други метали в злато. Именно алхимиците направили много открития в областта на медицината, металургията и химията.)

– Дворът на бургундците ли са вашите господари? – попита Авитохол.

Да. За да подчертаят връзката си с нас, те приеха нашето име и се наричат Нибелунгите.

– Дворът на бургундите е унищожен.

Ние имаме и други господари. През цялото време те се грижат за нас. Те са народ от скитници. Тях също никой човек не ги е виждал. Те скитат из пущинаците и горите и носят качулки и наметала.

– Такива ли? – на шега каза Авитохол и се наметна с пелерината от хипопотамска кожа, а на главата си сложи качулката.

Тумир! Тумир! – повтаряха джуджетата и се отдръпнаха от Авитохол. Той беше потресен от реакцията на нибелунгите. В главата му нещата започваха да се изясняват. Нибелунгите бяха народ, който тумир използваха, за да научават различни неща за хората. Техният нисък ръст им позволяваше да се провират, промъкват и влизат на места, недостъпни за останалите хора. Стигаха ли до тук, до тези отдалечени земи, тумир? Откъде иначе джуджетата щяха да знаят името им?

За миг само Авитохол помисли, че нибелунгите на запад бяха правили това, което българите на изток. Те бяха подкрепяни от тумир и колобрите и бяха разпространявали знанията сред народите. Някога Авитохол смяташе, че това отличава българите от останалите народи, но ето, че сега се оказваше, че на запад също е имало народ като българите.

Въпросите на Авитохол застинаха на устните му.

– Освен магьосници и слуги на тумир, какви сте още? – попита Авитохол.

Ние сме ковачи, най-изкусните ковачи в света!

откъс от многотомната история „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги

За да бъде създадена отново България, орендата действа по определен начин

shield_blog_saitСтарецът спря и се усмихна. Личеше си, че дългото обяснение го е уморило, но усмивката показваше, че е доволен. Помислих, че разговорът за тази вечер е привършил. Все пак останах малко разочарован. Тумир беше казал, че ще ми съобщи нещо важно, но нещата, които ми каза, не ме впечатлиха особено, аз в общи линии ги знаех. Не ги бях чувал толкова добре обяснени, но не ми бяха съвсем непознати.

Докато чаках да приключим, старецът заговори и аз разбрах, че се бях лъгал. Истинският разговор явно тепърва предстоеше.

Най-съкровеното знание за орендата е, че тя може да се скрие, но не и да изчезне. Мисията на всеки българин е България да се запази, да оцелее и да пребъде. Както в началото, така и в края на света цялата земя трябва да бъде само българска и ние ще бъдем хората, които ще се изправим пред нашия бог Тангра и ще му покажем какво сме успели да направим на земята и на какво сме научили останалите народи. И ако Тангра хареса това, ще ни остави, ако ли не, ще ни унищожи и ще направи друг народ свои любимци, но за да стане всичко това най-важното е да се запази България и българите да оцелеят. Няма значение къде в пространството ще се намира България, по-важно е да я има като духовна територия. Това сътворение на света може да се нарече българско. Това е епохата на българите и така ще бъде, докато животът не бъде унищожен.

Нещо като че ли изпълни гърдите ми. Сега бях сигурен, тумирът наистина беше най-умният човек на земята и беше посветен в най-дълбоките тайни на Вселената. Много пъти бях чувал българите да говорят за мисията, с която Тангра ги е натоварил, но мисля, че в повечето случаи и те самите не бяха наясно с тази мисия. Едва сега разбрах, че старецът ми разкрива именно тази мисия. Едва сега осъзнах колко са дълбоки познанията на човека, седящ пред мен.

– За да се запазим и оцелеем, орендата позволява целият ни български народ да съществува в спадове и възходи за дълъг период от време. Тя позволява целият народ да се покръства и дори да приема други богове, но орендата винаги остава. Тя понякога излиза и разбужда целия ни народ и така знанието за Тангра и българското се събуждат отново. Това досега винаги е спасявало нашия народ и го е предпазвало и в най-суровите му изпитания. Дори когато другите народи около нас са изчезвали и са били претопявани или изтривани от лицето на Земята, ние сме оцелявали. В такива тежки моменти ни е спасявала орендата, която ни е позволявала да бъдем силни и едновременно с това гъвкави и устойчиви. Орендата ни учи да бъдем търпеливи, да издържаме и да се опираме на Силата.

Но сега слушай най-важното нещо, защото няма откъде да чуеш тази история и няма кой друг да ти я каже. За да бъде създадена отново България, орендата действа по един определен начин. Тя се събужда в душите на трима души. Единият от тях е боил (воин) и неговата задача е да възроди българското бойно изкуство. Той обикновено се чувства воин от момента, в който се роди, и е волеви, силен и търпелив. Освен всичко друго той има задача да брани останалите хора, у които се събужда орендата. Другият човек, у когото се събужда орендата, е тумир. У него се събужда интерес към историята на българите, той бива насочван и открива всички знания, които са нужни на българския род. След време той открива, че „знае” всичко, което е нужно. Това е човекът на знанието. Третият човек, у когото се събужда орендата, е колобър. Той открива истините за древната религия на българите и е в единение с Тангра. Ако се налага, Тангра ще му донесе знамение за осъвременяване на собственото му духовно учение.

Така България може да съществува отново само ако тези трима българи се съберат. И е казано, те ще се познаят и по магическия Път ще призоват и четвъртия човек, у когото се е събудила орендата, а той е владетелят – канът. Защото е казано – един трябва да властва над българския народ и той ще бъде от рода Дуло.

Когато се съберат четиримата, могат да създадат отново България, защото носят в пълнота познание за нея.

Знам, че съществува един знак, в който е закодирано всичко това. Този знак се нарича „тангристки кръст” и в него е закодирано знанието за тази най-съкровена тайна.

– А какво представлява тангристкият кръст, учителю? – поинтересувах се аз. Беше ми толкова интересно това, което тумир разказваше, че не бях усетил как вече бяхме говорили почти цяла нощ. Въпреки дългия разговор, старецът изглеждаше свеж и очите му блестяха със страст. Той като че ли се зареждаше от силата, за която говореше. Очаквах той да се опита да ми нарисува тангристки кръст, но вместо това каза:

– Само върховният колобър може да ти покаже тангристкия кръст, той го носи като медальон около врата си. Медальонът и канският пръстен показват, че зад него застава канът и цяла България или канът колобър и цялото съсловие на колобрите.“

 откъс поредицата „Тангра“

схема тангристки кръст:

shema_tangr_krust

8 коментара

Filed under История, Книги, Токораз Исто

Пътят на българина

Ето и целия текст на трейлъра на „ТАНГРА“, който ни бе предоставен любезно от Божидар Коцев.

ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИНА
От: Божидар Коцев

От Тангра, Бога на небето,
пред нас е пътят начертан
и води право там, където
ни чака пристанът желан.

Той идва от дълбока древност
и вие се като змия,
по него българинът с ревност
обича своята земя.

Това е пътят на мъдреца,
на война смел, презрял смъртта,
на българския дух – живеца,
от който ражда се честта.

Това е пътят на човека,
орисан на война и мир,
по този път върви полека
премъдрият слепец тумир.

Невръстно българче го води
по пътя му на разказвач,
за ханове, царе, народи
говори от зори до здрач.

Тумирите били са седем
и всички до един слепци,
почитал ги богат и беден,
наричали ги мъдреци.

Разказвали те неуморно
във всяко село или град
историята отговорно
и слушали ги стар и млад.

Детето зрящо в пътя труден
тумир пък ставало след тях,
в живота кратък, ала чуден
не знаели те що е грях.

Достигнели ли зрялост бойна,
сами избождали очи,
вървели те в тъма усойна,
със слово пръскали лъчи.

Обвити в черна власеница,
посрещани с любов навред,
на Тангра те били войници
тумирът бил роден поет.

Прабългарите са номади
и всеки яздел собствен кон,
те не признавали огради,
небето им било подслон.

Били им лекари шамани,
билкари, странни същества,
от духове били призвани
да не живеят с общества.

В студени шатри в планините
или в опасните блата
сред мрака черен на нощите
говорели си със смъртта.

Чрез транс и танц, и звуци диви
в саракта водели души,
там мъртвите били щастливи,
в отвъдното не се греши.

Шаманът стигал до реката,
която чезнела в тъма,
тук в транс прощавал се с душата,
след туй се връщал сам в дома.

Прабългарите са и войни,
калени в битки и борби,
под знамената славни бойни
били с орисани съдби.

На място свято и сакрално
те биели се с меч и щит,
на Тангра жертва ритуално
принасяли в деня честит.

Оренда давала им сила
във войнския им страшен път,
за своята родина мила
били готови да умрат.

Умирали за войнска слава,
за войнска доблест, войнска чест,
за хан ювиги и държава,
за българския интерес.

Те тръгвали на войнски поход,
без страх от враг, в сбит боен ред,
във времето вървели с грохот.
за теб, Българийо, напред!

И пътят вечно ще се помни,
това е път на любовта,
на тези войни смели, скромни,
на подвига им пред смъртта.

По този път ще крачим ние
с прабългарския войнски зов,
той в бъдещето ще се вие,
понесъл поривът ни нов.

България ще е в сърцата!
Орендата ни и духът
ще се предават на децата,
поели БЪЛГАРСКИЯ ПЪТ!

Трейлъра можете да гледате ето тук:

4 коментара

Filed under История, Книги, Токораз Исто

Българите бяха хора на дълга и честта

Тангра_банер_новДългът и честта са две категории, които определят поведението на воина. Честта е пряко свързана със самоуважението. Много хора смятат, че за тях златото е най-важно, други твърдят, че това са децата, любимите им хора, трети считат себе си за най-важни, но всички те грешат. В основата на всеки човек стои самоуважението. То ни дава сила да понесем себе си, да приемем своите слаби страни и несъвършенства. Самоуважението е най-съкровената територия на всеки човек. Само по себе си то е нищо и се нуждае от реализация. Най-жестоко наранен е човек, чието самоуважение е засегнато. Затова приятелите могат да нараняват по-лошо от враговете. Реализацията на себеуважението в света, отражението му се нарича уважение. Голямото самоуважение изисква голямо уважение. Човек чувства, че има проблем, когато има разминаване между големината на самоуважението (самомнението) и уважението, което демонстрират заобикалящите го. Всеки човек се оглежда в околните като в огледало. Там той иска да види себе си колкото се може по-близо до представата, която има за себе си.

Честта предшества себеуважението. Това е поведение, на което всеки воин се подчинява. Различните воини могат да имат различна представа за честта. Честта е лична територия, в която воинът не допуска никого. Тя обуславя един периметър, в който той осигурява своето достойнство. Който прекрачи тази граница, засяга честта на човека или воина.

Честта определя поведението на воина и той твърдо следва пътя, който тя му подсказва. Именно тя обуславя твърдостта в поведението и неотстъпчивостта в постъпките. Честта понякога ни кара да вземаме ирационални решения. Ние осъзнаваме, че именно тя ни води към загуби, понасяне на болка и лишения, дори гибел, но след като нашата чест го изисква, нищо не можем да направим. Знаем, че за „нормалните хора” понякога нашите битки изглеждат безсмислени и ненужни, но за нас те са въпрос на живот и смърт, защото дори не можем да си представим да изживеем живота си без чест. На хората, които не уважават и не познават честта, не може да се обясни нищо за нея, защото за тях тя не съществува.

Българите бяха хора на дълга и честта. Ние знаехме, че дългът е предадената и наследена чест от нашите предци. Дълг означава, че ние сме длъжни пред тяхната чест и памет, защото те са ни завещали своята неопетнена чест. И от момента, в който се наречем българи, ние вече сме длъжни на воините живели преди нас, на нашите деди, защото носим същото име като тях, макар да не сме достойни и още да не сме защитили честта си. Българите осъзнаваха колко свято е името, което носеха. Заради това име бяха загубили живота си толкова достойни хора, че цял живот да воюваха, нямаше да могат да се отблагодарят за това, което предците са им завещали, и нямаше да могат да върнат този дълг. Всеки един от тях се опитваше да живее така, че да върне дълга и да се прослави дотолкова, че да има право да се нареди до своите предци, a името му да бъде запомнено и разказано от тумир. За да стане това, ти трябва да върнеш своя дълг, да се изравниш в саракта с най-великите воини и чак след това да изсечеш името си и това, което си сътворил, в разказите на тумирите и каменната твърд на нашия Бог-Небе.

Доблестта и достойнството произлизат от честта и са част от нея.

Воините на всички народи използват честта, дълга, доблестта и достойнството като оръжия или се прикриват зад тях като щит. Те казват: „Върша злини, защото честта ми бе засегната!” Тук е разликата между всички останали воини и българите. Това е разликата между Торе и „Да”. Ние също сме мъже на честта, непрекъснато усещаме дълга към предците си. Ние имаме доблест и достойнство, но знаем, че всички тези са от малката същност на човека. Те произлизат от желанието на слабото дете в нас да порасне, да бъде силно и значимо, да се държи безупречно, да стане голям воин, да бъде забелязано и оценено. Ние осъзнаваме, че в основата на тези качества стои комплексът за незначителност и непълноценност. Българите сме такива, но се опитваме да осветлим своите тъмни кътчета, да ги обясним, да се подчиняваме на разума. Всяка външна битка ние насочваме навътре към себе си. Ние сме воини на двата пътя, хора на тангристкия кръст. Ние следваме повелите на Българския Бог.“

откъс от многотомната история „Тангра“

Вашият коментар

Filed under История, Книги, Токораз Исто