Книги

Поредица „Тангра“ – автор Токораз Исто

първи том „Тохол“

Когато разтвориш страниците на тази книга, ще попаднеш в чудния свят на Токораз Исто и ако се взреш внимателно, ще видиш, че от картините, които той рисува, струи Светлина. Тази Светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. И само от теб, скъпи читателю, зависи дали ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България да продължи…
И сега, когато имаш светило, да осветяваш Пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към Себе си!? Аз вярвам, че ДА! Нека Орендата те води и Тангра бди над теб! И нека историята за България започне отначало…

втори том „Ат“

Начинът, по който Токораз Исто разказва своите истории, може да се нарече „живо слово” или „кинематографичен разказ”. Това помага на читателя да съпреживява всички неща, които се случват на героите: да изпитва същите чувства, да яде от храната, с която се хранят, да участва в битките им, да изпитва болка или удоволствие, да гладува, да страда, да обича, да взема решения, да побеждава, но и да греши заедно с тях, да се замисля над изборите им. Изборите, които са и негови.

Книгите на Токораз Исто не се четат само с очите, те се възприемат с всички сетива. И с всяка книга вие ставате все по-мъдри с опита, който сте натрупали, докато сте били в кожата на героя, и всяка книга е един изживян живот.

Продължете пътешествието си в света на Токораз Исто!

трети том „Шатру“

Българин не се раждаш! Българин ставаш! Българите не лъжат, не завиждат, не лицемерничат, не мразят другите. Българин означава осъзнат, светъл и духовно буден човек. Мнозина се наричат българи, но не са такива.

Те са самодоволни хорица, които живеят само в материалния свят, за тях съществуването е издигнато в култ. Те живеят, за да задоволят своето его, интересува ги единствено храната, властта, славата, нагонът, парите.

За тях най-важното нещо е оцеляването, а когато не са застрашени, те отчаяно се забавляват, опитвайки да забравят страха, самотата и слабостта си.

четвърти том „Ксеркс“

Филипопол е останал последен остров на гладиаторските борби в света. Около него се води война между Доброто и Злото. Той обаче е оазис в цялото това море от страсти, насилие и смърт. И в този момент се създава най-доброто гладиаторско въоръжение – трак ди махейрос, и се появява най-добрият гладиатор – Виктор Скевас Масхарис. На него е отсъдено да види гибелта на цяла една епоха и да стане … последният гладиатор.

пети том „Виктор“

Един владетел, изсякъл името си в гранитните страници на историята, вървеше по пътеката на своята мисия и съдба. Този мъж съвсем скоро щяха да проклинат всички политици и воини, лицемери и християни от Запад. Неговото име щеше да стряска сънищата на всички, които смятаха себе си за цивилизовани, а останалите презрително наричаха „варвари”. Това щеше да продължи поколения наред. Този воин и владетел беше Атила. Един „варварин” щеше да смущава съня на мирните римски граждани, но в същото време щеше да плени въображението на хората и да посочи пътя на тези, копнеещи да бъдат свободни.
Съвсем скоро щеше да се разнесе мълвата за Атила – владетелят, Атила – воинът, Атила – просветеният, Атила – „Бичът Божи”, Атила – унищожителят на империи, Атила – човекът, който предизвиква стихиите и Бог.
Но те нямаше как да знаят, че той е българин… или поне една част от него.

шести том „Атила“

Авитохол се отпусна. Той се опита да се откопчи от ноктите на видимия свят. Душата му на шаман се отскубна от лапите на воина. Духът му се извиси. Сега вече започна да чува и песните на феите, магически мелодии, нежни гласчета. Какафонията от птичи песни и крясъци се сля в една красива, неземна мелодия. Авитохол беше сигурен, Н`Анна се прибираше в своята земя и всички същества я приветстваха. Н`Анна обаче беше българка или поне така твърдеше. Можеше ли земята на Авалон да има за господарка българка? Не беше ли това българският саракт? Каква беше връзката на келтите с българите? Каква беше връзката на колобрите с друидите?
Целият остров беше жив и идваше да ги посрещне. Авитохол знаеше, че не него идват да приветстват съществата, а своята владетелка Нимуе…

седми том „Етцел“

Българите – най-бързите ездачи в света. Хора на честта и Силата. Народ, който не проявяваше милост към врага, но и сам никога не молеше за помощ…

Народите се страхуваха от българите. Когато влизаха в битка срещу тях, те знаеха, че ако бъдат победени, българите ще ги изтребят, затова се биеха с отчаянието на звяр притиснат в ъгъла.

осми том „Туки“

Многотомната сага „Тангра“ е най-големият труд, който описва историята на един народ и българите трябва да се гордеят, че има такава книга, написана за тях. Защото народ, който има толкова древна история, трябва да има и достоен роман, който да я опише.

„Тангра“ е роман достоен за всичко, което нашият народ е преживял през вековете. В него се разказва историята, но не така, както е била фалшифицирана от враговете ни, а истинската, скривана и често премълчавана наша история. Романът съживява въображението на хората, в него митовете и героите оживяват. Той разпалва любов към историята и нашите предци и ни учи как да изградим самоуважение.

„Тангра“ е роман за всеки, който се смята за истински българин – просветено духовно същество, за всеки, който иска да знае истината за народа ни и неговата мисия.

девети том „Айбат“

В многотомната поредица „Тангра“ е разказана историята на българския народ така както никога не сте я чували и няма къде да я прочетете. „Тангра“ е толкова значим роман, че може да се противопостави и да замени всички книги, написани за историята ни досега. Той разкрива дълбочината на българската история и ни помага да осмислим всички факти и повърхностна информация, които сме натрупали. Чрез романите си „Тангра“, „Ятаган и Меч“, „България“ и „Покръстването“ Токораз Исто отрежда подобаващото място на българите в световната история.

Досега българската история винаги е била представяна от нашите врагове, сега за пръв път се пише от нас самите, от един достоен наследник на българските разказвачи – тумир.

десети том „Атиле“

„В живота на всеки човек има няколко хора, които са като колони. Дори да не си с тях, ти знаеш, че те са там. Те стоят и пазят небето да не се срути над главата ти. Тези хора са твои пазители. Не е нужно да ги виждаш всеки ден, да ги срещаш, само трябва да знаеш, че са там, че ги има. Тези хора са пазители на душите на хората. Тяхното съществуване заглушава тъжния писък на самотната човешка душа. Всеки човек има такива хора. Най-често това са роднини. Мъжът бе забелязал, че такива хора-колони най-често са дядовците. Не бащите, а именно те. Бащите майките, бяха твърде близо, те се втурваха да помагат при всяка възможност, докато дядовците, бабите и в много редки случаи външни хора бяха тези стожери, пазачи от самотата. Те бяха хората, заради които да живееш, които да ти дадат смисъла на съществуването, да те държат завършен и цялостен. Приятелите също не можеха да са такива колони. Тези хора бяха авторитети, те бяха институции за всеки човек. Такъв човек можеше да бъде и напълно непознат, философ, духовен водач, човек достоен за пример и подражание, но много рядко той беше приятел.“

единадесети том „Атли“

„В последните години ние ужасно занижихме качеството си на живот. Той зависи от това, което правим, с което занимаваме мислите си. Човек не е това, с което се храни, не е това, което мисли за себе си, няма значение каква кола кара и къде живее, с какво се облича и кичи, той е това, за което мисли. За съжаление днес голяма част от българите мислят за незначителни, ежедневни, преходни неща, главите им са наврени в калта. Повечето от нас, притиснати в ъгъла, мислят единствено за своето оцеляване, а когато човек се бори за оцеляването си, е трудно да проявява гордост и достойнство. Всеки българин трябва да има красив, просветлен, извисен и светъл ум, да живее живота си уникално, неповторимо, оставяйки след себе си неунищожима следа. Във всичките си книги пиша за това.“ – Токораз Исто

дванадесети том „Авитохол“

„Днес има нужда само от Велика България и това е моята мисия. Аз като тумир се опитвам да разкажа истинската история на България, за да се проследи пътя, който доведе до създаването на Велика България. Тази история винаги я е имало, но историците и хора, които не са посветени, дори не подозират за нейното съществуване. Без нея обаче нашата история е непълна и не може да се обясни месиянството на българите и нашата есхатология.“ Токораз Исто

тринадесети том „Ирник“

Поредица „Ятаган и Меч“ – автор Токораз Исто

първи том „Еничар“

В книгата “Еничар” читателят се потапя в един нов свят със стара слава. Слава, която много често е изопачавана, преправяна и нагаждана спрямо целите и желанията на хора, които са искали информацията да остане забулена в мъглата на омразата и нетърпимостта.

Каква е истината за Османската империя? Дали наистина знаем всичко за еничарите? Познаваме ли религията, която изповядваме?

Четейки тази книга, въпросите започват да ни застигат един след друг.
Изпълнен с много история, философия, история на религиите, тайни учения и мистерии, сюжетът ни е представен чрез историята на Петко Боляров, който, след верига от приключения и премеждия, попада в еничарския корпус. Там е прекръстен на Ибрахим Абдаллах и въведен в исляма, за да служи на султана на Османската империя.

Очаква ви интересен път, който започва в околностите на Араповския манастир, минава през село Козбунар, Одрин, Диарбекир, Анкара, Танжер в Мароко, Истанбул и завършва по бреговете на Азовско море, където е бойното кръщение на новите еничари.

Някак си измамно тежка и обемиста изглежда книгата, но се чете неподозирано бързо. Тя поставя началото на един огромен труд, който авторът е положил с мисълта да ни разкрие колко много не знаем за еничарите, за Империята, която ни е управлявала повече от 450 години и за самите себе си като българи.

откъс от първи том „Еничар“

втори том „Махди“

За да извърши проучването си, авторът изследвал исляма и тайните на сакралното духовно учение на еничарите. Той е изучил в дълбочина ислямската секта на бекташите, чиито членове са били те. Опитал се е достъпно да направи паралел между отделните религии и да опише тяхната хуманна стойност. Авторът е предложил няколко провокативни идеи, които ще помогнат на читателите да навлязат по-дълбоко в различните религии и ще ги накара да преосмислят идеите си за вяра и духовно усъвършенстване. „Ятаган и Меч”, освен всичко друго, е и книга на пътя, на Търсещия, книга на Воина.

трети том „Хайдут“

Епичният разказ, завладяващ умовете и отвеждащ въображението в стари и немирни времена, има нов главен герой – младо българско момче, тръгнало по трънливия път на хайдутите.

Разказът е за силата на бойния дух и владеенето на меча, ятагана и сабята – оръжия много по-ценни от пушките и пищовите, за тайния и много опасен свят на безмилостните и най-добре обучени убийци в тогавашната  Османска империя – кесиджиите, посветили целия си живот на убийствата.

Отново Токораз Исто ни поставя пред толкова много факти, философия, география, традиции, обичаи, митове и легенди, но този път те са на наша почва. Огромни познания по традиционната българска митология, народни вярвания и обичаи е демонстрирал авторът на тази книга, което за пореден път доказва колко всеобхватни и енциклопедични са знанията и интересите му. И докато светът търси все по-тесни и тесни специалисти, този невероятен енциклопедист ще ви омае и вдъхнови.

четвърти том „Войвода“

„Макар в книгата да се разказва за еничари и хайдути, „Ятаган и Меч” не е само историческо четиво. Зад историческия роман се крие една съвременна книга, в която исках да опиша Пътя и живота на човек. Опитах се да представя развитието, генезиса и изборите, които всеки от нас прави в своя живот и Път. Написах книга, която е валидна за всички хора, независимо през кое време и историческа епоха живеят. В нея разказах как един човек, под напора на предопределението, формира вътрешния си свят и се променя, как успява да наложи самоконтрол над живота си и се самоопознава.

„Ятаган и Меч” е книга за хора, излезли от социума, надскочили „матрицата”, хора, занимаващи се със самоусъвършенстване и себепознание.“

Уважаеми читателю, предстои решаващата „битка“ – пета част на „Ятаган и Меч”, която обещава да е най-интересната от петте части.

пети том „Битката“