„Орендата може да се възприема по различни начини. Аз притежавам способността да я възприемам като миризма. Да! Виждам, че си изненадан. Аз възприемам света чрез ароматите. Целият свят е изграден от аромати. Всеки предмет мирише, всяко вещество има някакъв аромат, но аромат имат и емоциите, и дори мислите. Когато застана пред някой човек, аз възприемам аурата, излъчването му, освен като светлина и като аромат, мога да помириша не само тялото на човека, но и неговата душа и мислите му. Всеки човек, не просто тялото му, а цялата му същност има определена миризма. Тя е неповторима. Когато ти се разколебаеш, аз дословно го надушвам. Това умение е нещо, което ми е много полезно.
Момчето слушаше внимателно.
– И искаш да кажеш, че ти помириса това, че се колебая?!
– Да. Аз го видях, защото орендата, освен като аромат, може да се възприема и като светлина, колобрите имат такива способности. Обикновените хора и воините усещат орендата като предначертание и я виждат едва след като погледнат назад към нещата, които са им се случили, и направят анализ на живота си.
Всеки човек има собствен аромат и мирише по различен начин. Никога двама души не могат да миришат еднакво. Човек, когато се развива, променя аромата си, колкото по-възвишен е, толкова по-деликатен е ароматът му. Малките, егоистични същества, низките духом миришат много сходно, защото те не познават и не са развили себе си, собствената си индивидуалност. Такива хора по-скоро вонят. Те са като свине, дори всяко прасе да мирише различно, това не се усеща, защото всички те, вкупом, миришат на кочина. Това как изглежда човекът на външен вид няма нищо общо с това как миришат същността и душата му. Има млади, красиви момичета, които отвътре вонят на прокиснало, на леш и мърша, на кочина. Други жени са като букет цветя, ароматен, упойващ аромат се носи от тях. Има стари хора, които миришат по-приятно от младежи. Грозни жени, които ухаят, и красиви, които не са за мирисане.
Откакто станах колобър, аз много се промених. Вече възприемам света като сбор от аромати, те са навсякъде, пропили са всичко. Тези аромати не изчезват никога напълно, всеки човек или предмет оставя следи в света на ароматите. Те са като малки светещи паяжини, приличат на блестяща диря, която охлювите остават сутрин в степта.„
„– Българските кане са убивали всеки, който ги види в момент на слабост, тези, които са имали злочестата участ да видят кански сълзи, не са доживявали, за да разкажат някому за това. Ти, като кан на българите, трябва да внимаваш много, защото, когато твоите врагове видят сълзи в очите ти, това не е толкова страшно, понеже ще са причинени от яростта, която изпълва гърдите ти. Така или иначе нещастниците, дръзнали да ядосат кана ювиги до такава степен, че да плаче от ярост, биват избивани като кучета. Ако обаче си позволиш да пророниш сълзи пред воините си и най-близките си хора, тези, които обичаш, то това би било пагубно за всички тях. Канът олицетворява държавата, той е носител на орендата и всяка проява на слабост от негова страна ще разколебае вярата на хората. В душата им ще се прокрадне съмнение в силата на кана, неговата непогрешимост и правото му да управлява. Канът е връзката на народа с Тангра, той е човек, но в същото време е мост, по който протича Силата. Едно камъче от този мост да се отчупи и цялата конструкция ще рухне. Канът е кан, защото някога хората са приели това да е така. Когато това е станало, канът се е отказал от човешките си слабости, емоции и страсти. Оттук насетне той не принадлежи на себе си, а на народа. В очите на хората канът ювиги е богоравен, той няма право да греши, не може да си позволи да е слаб. Разбира се, реалността е различна, канът е човек, както всички останали, и като такъв може и да греши, да има своите съмнения и слабости, но никога, повтарям никога, не трябва да допуска някой да го види в тези моменти! Това би било предателство спрямо всички мъже, жени и деца, които стоят зад него. Всяка пролята сълза е равносилна на хиляди убити, когато водиш хората в битка, те трябва да са абсолютно сигурни в победата, в правотата ти, защото съмнението е най-големият враг на воина. Запомни, очите на хората винаги ще са вперени в теб, ако ти не излъчваш сила и увереност, ако си слаб и несигурен в действията си, те няма да те следват, няма да ти се подчиняват, ще започнат сплетни, а това в битка е равнозначно на пълен крах! И всяка сълза на кана може да бъде отмита единствено с ведра пълни с кръв.
Токораз Исто 