Хората тук са отражение на самия град, те са зависими…

„Повечето от вас живеят цял живот в Града, други са достатъчно дълго тук, за да разберат, че хората са изнервени, живеят забързано, зависими са един от друг, не са цялостни, завършени и са нещастни. Хората тук са отражение на самия град, те са зависими. Градът ще умре, ако в него не пристигат постоянно пшеница, месо, вино, зехтин.

– Водата също е много важна – каза българинът.

– Да, водата също е изключително важна – съгласи се аедът. – И докато в степта или извън града всичко това го получават или вземат от природата, тук някой трябва да го даде на гражданите. Затова тук хората са зависими много повече от чужда воля и не са свободни. В степта, ако воинът бъде прогонен от племето, той може да се отдели и да живее като ловува, отглежда овце, коне, лови сърни, убива вълците, които го заплашват, там той може да пие вода от поточетата и реките или от езерата. Тук това е невъзможно, ако човек е отритнат, може да умре или да живее в мизерия. Тук животът, макар привидно да е по-лек и цивилизован, всъщност е много по-жесток, защото хората нямат избор.

Тук, в големия град, хората не са личности, те се поставят в услуга на града и стават просто част от големия механизъм наречен Град. Така хората се обезличават и стават като магаретата, които се въртят в кръг, за да извадят вода, всеки ден те сами се впрягат и правят едно и също, едно и също, постоянно, монотонно, това е смърт за свободния човек, който иска да живее и твори, да скита, всеки ден да му се случват различни, интересни неща. Гражданите обаче не обичат несигурността, те са готови да заплатят за сигурността със свободата и индивидуалността си.“

историческа поредица „България“, автор Токораз Исто

Единици са тези, чиито живот е като огромна вълна, помитаща всичко по пътя си…

„– Животът на човек, а и всичко, което той прави, е като кръгове по водата. Колкото по-стойностен и значим е един човек, толкова по-голямо камъче е, а кръгчетата, които оставя, са по-високи и се разпространяват по-надалеч и остават дълго време следа върху огледалната повърхност на водата-време. Единици са тези, чиито живот е като огромна вълна, помитаща всичко по пътя си. Когато живееш до такъв човек, трябва да умееш да плуваш добре, иначе ще се удавиш в него.

Следите, вълничките, които човек оставя след себе си, съществуват дълго след като него вече го няма. Такива са значимите хора. Има хора, които, дори когато са живи, оставят толкова незначителни следи, че са невидими – мъжът хвърли един камък в гладката повърхност на водата. – Виж, искам да ти покажа нещо! Повечето хора, когато живеят или правят нещо, се взират в една посока, те са насочили цялото си внимание към това, което искат, виждат нещата плоско и еднопланово, често бъркат желаното с реалното. Само че камъкът никога не оставя следи само в една посока. Виж, кръгчетата се разпространяват равномерно навсякъде. Те се зараждат в центъра, но ако ги оставиш, ще се разпространят из цялата Вселена. Всичко това продължава до безкрай. Камъкът сам по себе си не може да остави следи. За това са нужни камък и вода, за да стане тази магия.“

откъс от историческата поредица „България“, автор Токораз Исто