„– Животът на човек, а и всичко, което той прави, е като кръгове по водата. Колкото по-стойностен и значим е един човек, толкова по-голямо камъче е, а кръгчетата, които оставя, са по-високи и се разпространяват по-надалеч и остават дълго време следа върху огледалната повърхност на водата-време. Единици са тези, чиито живот е като огромна вълна, помитаща всичко по пътя си. Когато живееш до такъв човек, трябва да умееш да плуваш добре, иначе ще се удавиш в него.
Следите, вълничките, които човек оставя след себе си, съществуват дълго след като него вече го няма. Такива са значимите хора. Има хора, които, дори когато са живи, оставят толкова незначителни следи, че са невидими – мъжът хвърли един камък в гладката повърхност на водата. – Виж, искам да ти покажа нещо! Повечето хора, когато живеят или правят нещо, се взират в една посока, те са насочили цялото си внимание към това, което искат, виждат нещата плоско и еднопланово, често бъркат желаното с реалното. Само че камъкът никога не оставя следи само в една посока. Виж, кръгчетата се разпространяват равномерно навсякъде. Те се зараждат в центъра, но ако ги оставиш, ще се разпространят из цялата Вселена. Всичко това продължава до безкрай. Камъкът сам по себе си не може да остави следи. За това са нужни камък и вода, за да стане тази магия.“
откъс от историческата поредица „България“, автор Токораз Исто
Токораз Исто 