„…Орендата никога не е само в настоящето. Тя е река, пронизва времето и е по-силна от него. Орендата е едновременно в миналото, настоящето и бъдещето. В нея живеем двамата с теб, Баяр, човекът в бъдещето също ще бъде наш наследник, защото в орендата няма време.
Разбираш ли това?
Ирник кимна. Малко по малко той проумяваше неща, които караха светът пред очите му да се свие. Струваше му се, че съзнанието му се разширява и той усещаше това физически, най-вече с очите, взора; пред погледа му се разширяваше.
– Орендата пронизва времето. Онази оренда, в която съм живял аз, там далеч в степта, е същата като онази от твоето детство, като тази тук и днес.
– Аз не съм живял в орендата, защото не съм знаел за нея – каза Ирник.
– Щом си роден българин, това означава, че си живял с оренда.
Всеки българин живее според орендата и носи отговорност за това пред Тангра. Много от неосъзнатите българи я тълкуват неправилно. Орендата няма форма и може да бъде изтълкувана по различни начини. Някой християнин ще я помисли за Свети Дух, друг човек ще си помисли, че това е прозрение, вдъхновение и късмет, трети ще помисли, че е Сила. Всеки вижда орендата както иска и може, но само посветените българи познават нейното действие в дълбочина, защото те през целия си живот живеят с нея и действат според нея.
Орендата е гъвкава и мека, безформена, в същото време тя е като ос, около която светът се движи. Тя пронизва света и хаоса и като непроменяща се част от него въдворява реда. Ето защо истинските воини преследват тази сила. Нашата оренда е много по-силна от „чи”, „ки”, „ба”, прана, хварно. Всеки народ познава някакъв аспект от орендата и смята, че това е Силата, но повечето от тях разбират само малка част от нея. Българите живеят и се борят така, че натрупват оренда в себе си, те се опитват да премахнат пречките пред орендата, за да влезе в тях, а така приемат и Тангра в душите си.
Ето, в този момент ти си тук, но това е само една малка част от твоето цялостно същество. Ти обаче познаваш само този свят. Тялото ти е тук и ти си тук, но една част от теб – орендата ти, е и тук, и в детството ти, но тя е и преди да те има. Ти можеш да прекрачиш с тази оренда извън собствения си живот. Твоята оренда е съществувала още преди да се родиш, преди да те има, а това означава, че и теб те е имало винаги, че си роден в началото на Сътворението. Тя носи в себе си спомена за онова време, а така го влага и в теб. Ти имаш възможност да разбереш смъртта, защото притежаваш оренда и така можеш да видиш света без себе си. Смъртта и времето преди да се родиш са едно и също нещо. Всеки българин, който познава орендата, познава смъртта. Не бива обаче да се взираш в бъдещето, а в миналото. Много хора гадаят какво има в смъртта. Повечето от тях правят това, защото ги е страх от нея. Те се правят на глупави и неразбиращи, защото не могат, а и не искат да знаят наистина за смъртта. Всеки българин може много бързо да разбере това, само трябва да се допита до орендата си и да се опита да си спомни времето, в което все още го е нямало…“
„Когато корабът навлезе в столицата, тя го покори с мащабите и красотата си. Градът беше разположен на Босфора. Сараите бяха накацали по бреговете като красиви птици. Всичко беше толкова красиво, шарено и оживено. Целият проток бе изпълнен с множество кораби. Някои от тях само преминаваха. Те идваха от Средиземно и Бяло море и пътуваха към Черно море. Други свършваха своето пътуване тук. Те щяха да останат на док в Златния рог или в някой друг пристан. Множество по-големи и малки лодки и корабчета с чисти бели платна кръстосваха Босфора, за да свържат Европейската с Азиатската част на Стамбул.
Токораз Исто 