Monthly Archives: януари 2017

Драконът дарявал силата на хората…

artur_3d_5-rgb– Какви са тези шумове? – попита Артур.

– Това е дъхът на Дракона – сериозно каза Мерлин. – Нали знаеш, че в Британия и Ирландия има много дракони? Драконите са странни същества, те са невидими. Хората грешат, като смятат, че са митологични, тоест измислени или ги е имало само в миналото. Драконите са същества, които могат да се свързват с хората и да стават едно с тях. Специални, избрани от Бог, хора могат да се свързват с определени дракони. В този момент тези две същества живеят в единство. Драконът предава своята мъдрост на човека, с когото е във връзка. Драконите са познати по всички земи, тях са ги познавали още в Шумер, по-късно в Египет и Месопотамия също са знаели за тях и са ги виждали. В Индия и Персия също са били известни, в Персия ги наричаха аждрахи или аджархи, в Кавказ също познават драконите, а в Китай техният владетел се е смятал за син на Дракона. В Далечните източни земи разделят драконите на земни, водни, огнени и небесни. Те са развили цяла наука за Драконите, според тях енергията чи, ци е кръвта на дракона, тя се движи по земята по „драконови линии“. Китайците живеят, съобразявайки се през цялото време с драконите. Тяхната земя е голяма и там сигурно има повече дракони. Те дори са развили наука за това как трябва да се съобразяваш за всяко нещо с дракона, нарекли са тази наука – Фън Шуй. Те смятат, че Драконът дарява силата на хората.

В Древна Елада наричали драконите с различни имена: хидра, ехидна, Сцила, Питон, Тифон и др.

Тук, на запад, също знаят за драконите, келтите, а и не само, непрекъснато живеят с разказите за тях. В Германия наричат дракона Фафнир, но са известни и други имена. На север викингите също познават драконите, изобразяват ти върху щитовете и знамената си. Дори християните говорят за дракони, те смятат, че Велзевул, Сатаната, Дявола са дракони и често ги изобразяват така.

Все пак Народът познава най-добре драконите. Те ги наричали Верени. Някои ги наричали дракон, змей, ламя, хала. Всеки истински българин можел да се свързва с дракона си, ако не го правел, той не бил считан за българин.

Много хора твърдят, че драконите ги е имало, но днес ги няма, други смятат, че това са пълни измислици. Драконите не само ги е имало, но те са живи и днес, не знам дали дракон може да загине. Тези, които не могат да опознаят света на драконите, на които този свят е забранен, казват, че дракони няма, други обаче живеят непрекъснато с дракона в себе си. Те черпят от неговото знание и мъдрост. Драконите са древни души и споделят мъдростта си с хората.

Мъжът се усмихна, това едва ли щеше да го види Мерлин, но той не се стърпя.

– Мерлин, ти си най-мъдрият човек в света, сигурно можеш да се свързваш с много дракони!

Гласът на друида обаче звучеше съвсем сериозно.

– На хиляди години се ражда един човек, който познава и може да се свързва с всички дракони. Той знае имената им. – Докато друидът говореше, внезапно те спряха да се движат. – От одеве ние ходим в устата на Дракона. Ето, вече сме пред гърлото, за да влезеш в същността на Дракона, да го опознаеш отвътре, трябва да знаеш неговото име. Ако произнесеш името на Дракона, той ще те допусне вътре!…“

откъс от историческата поредица „Артур“, автор Токораз Исто

Advertisements

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Отличих ви сред останалите народи и ви избрах…

„Според колобрите българите имат най-голяма възможност да станат истински хора, защото още при Сътворението били създадени така. Накрая, за да им вдъхне живот, Тангра им дал от дъха си, който бил оренда, и им казал:

„Създадох ви воини на Тангра, най-добрите воини в света. Отличих ви сред останалите народи и ви избрах. Оставих българите да властват както в този свят, така и на Небето. Дадох ви „Да” – най-доброто бойно умение. Орисах ви да побеждавате. Вие трябва да сте господари на себе си и на света. Така че не бива от нищо да се боите!”

Тези думи дават сила на нашите багатури, на колобрите, те са най-често повтаряните от тумир. Всички българи смятат, че това е тяхното предимство пред останалите народи.

Това обаче според мен е химера. Не може да има народ от просветени хора. Такъв народ не може да оцелее. Освен това духовното израстване е личен Път, личен избор. Никой не може да те накара да следваш Пътя или да си духовен. Това или го имаш и го правиш, или не. Днес не може да се каже, че българите са „светли хора”, но е важно, че сред нас винаги е имало хора на духа. Всички те са оставили духовна следа. Всичко това е намерило отражение в това, което смятаме за наш племенен духовен Път. Това, което изповядваме, не е вяра и не е религия, така както го разбират другите народи. Тангризмът не е религия. Тангризмът не е вяра. Ние не вярваме в Тангра. Може да се каже, че в Тангра и в Бог вярват другите народи. На тях, понеже не са част от него и не следват неговия истински Път, им се налага да вярват. Да вярваш означава да приемеш нещо, което не можеш да си обясниш, нещо, което не ти е ясно. Да вярваш означава да не докосваш това нещо, да не го подлагаш на съмнение, да не се взираш в него, да го пазиш като под похлупак, за теб то да бъде свещено. Ние не вярваме в Тангра. Понеже непрекъснато общуваме с него, понеже го чувстваме като част от нас, понеже сме негови продължения, понеже живеем в него, чрез него и като част от него, ние не вярваме в него. Ние живеем с Тангра. Останалите народи, понеже не притежават нашето учение, понеже не са облагодетелствани да получават оренда като нас, понеже Тангра не се спуска в техния боен строй и не воюва рамо до рамо с воините им, понеже на тях светът на алповете не им е познат, са принудени да вярват…“

откъс от историческата поредица „Тангра“, автор Токораз Исто

Вашият коментар

Filed under История, Книги

Само човек, живял в просторите на степта, знае какво е свобода

vuorujenie„Степта вля нови сили в тялото ми. Язденето на кон ме върна към живота. Бях в степта, която само преди 120 зими бе принадлежала на моя народ и бе управлявана от моите деди. Чувствах, че се завръщам в родната си земя. Аз бях в старата Велика България. Не беше трудно да си представя, че до мен яздят моите предци. Някой ден тук пак трябваше да бъде България. Имах чувството, че с всяка стъпка на коня ставам все по-голям и по-голям, като че ли цялата земя зад мен ставаше българска, а отпред бяха враговете ни. Едва сега разбрах защо българите сме деца на степта, защото само човек, живял в необятната шир и просторите на степта, знае какво е свобода. Византийците и гражданите познават свободата на лалугерите, криещи се в дупките си и смятащи, че колкото по-голяма и дълбока е дупката или колкото повече изходи има, толкова си по-свободен, но те не познават свободата на реещия се орел. Те бяха плъхове. И ние някой ден може би ще се превърнем в плъхове, ако се отдалечим от старата си вяра и корени. Бях живял във Византия и знаех, че така наречената цивилизация оковава хората и ги прави зависими. Тя се гради върху измама и лъжа. У хората чрез политиката, религията и пропагандата се създаваше идея за това какъв да бъде животът им и как да живеят, кое е добро и кое лошо, но всъщност всичко това беше лъжа. Никой от управниците не вярваше в това и не живееше по този начин. Ромеите смятаха, че познават света, и се опитваха да наложат своята вяра и империя на всички народи. Те не знаеха какво е свобода. Само в степта човек можеше да почувства свободата и само извън системата им той можеше да бъде наистина свободен. Цивилизацията беше отрова за хората, но тя се вливаше във вените им непрекъснато. Съзнанието на цивилизованите хора беше толкова отровено, че те бяха станали зависими от нея. С тази зависимост и с удобството те бяха заменили свободата и духа си и се чувстваха добре.“

откъс от историческия роман „Пътуването“

Вашият коментар

Filed under История