„…Когато пристъпиха в двора, пред очите им се разкри чудна гледка. Ромеите бяха строени в редици. Само един човек бе седнал до стената с подпрян на нея гръб. Пред всички тях стоеше Маркиан. Макар пленник, той бе издул гърдите си, а торсът му приличаше на огромна бъчва. Българинът настръхна, спомни си първия им сблъсък в Константинопол, когато генералът се опита да отнеме мечовете му. Тогава той ги беше взел, а сега Гейзерих му говореше за това, че Маркиан градял мит и се домогвал до трона в Константинопол. Възможно ли беше той да е Избраният? Мислите му бяха прекъснати от остър писък, който разсече въздуха. От небето право към Маркиан се спусна великолепната огромна птица. Миг преди да забие острите си като кинжали нокти в бронята на генерала, тя разпери криле. След това много внимателно кацна на гърба на Маркиан и разпери криле, като му пазеше сянка от жежкото лятно слънце на Африка. От войниците се изтръгна стон.
– Виждаш ли? – попита Гейзерих.
Българинът сам бе следвал Пътя си, беше мислил върху това каква е мисията му. Той знаеше как се градят легенди. Някои хора имаха способността от живота си да направят легенда. Те бяха избрани и специални. Другите хора им се подчиняваха и ги следваха. Маркиан явно правеше точно това. Неслучайно ромеят беше избрал орел, който да му прави сянка. Орелът беше символ на Рим, разбира се, и на Константинопол. Това можеше да означава само едно, че някой ден той ще претендира за права над Римската империя…“
Токораз Исто 