Животът всъщност представлява два мяха. В единия е силата, младостта, времето на човека…

„Той докосна чашата, а след това се зачуди колко повече знаеше от предния път, когато се намираше тук. Миналият път, когато вървеше към храма изсечен в скалите, все още беше момче, но беше много по-млад и силен. Сега беше старец, чувстваше се уморен и стар, но знаеше много повече неща за собствения си път. Не беше ли това мъдростта? Той разбра, че животът всъщност представлява два мяха. В единия е силата, младостта, времето на човека. Когато си млад, единият съд е препълнен с колкото течност Тангра ти е отредил, защото, ако не са ти отредени много дни, мяха ти може да не е много пълен. Другият съд е мъдростта. Отначало той е празен. Животът всъщност представлява преливане от единия съд в другия и колкото време живеем, толкова повече изливаме от единия си мях. Всичко това човек прави, докато е на гърба на своя кон. Конят е участта, съдбата. Човекът се опитва да прелива от единия мях в другия, от живота си и живеенето, от това, което му се случва, опитва се да извлече мъдрост. Ако човекът е умен, ако има подкрепата на Тангра, той изсипва малко от водата си по земята, по гърба на коня и по себе си, а повечето вкарва в мяха на своята мъдрост. Повечето хора, за съжаление, пръсват водата си и не съумяват и една капчица да прехвърлят във втория мях, други са толкова глупави и арогантни, че дори не виждат, че има втори мях и смятат, че трябва да изпият водата си. Всички тези са обречени на това да преживеят живота си безсмислено, а от това по-голям грях няма.“

откъс от поредицата „Тангра“